Читать «Вечна любов» онлайн - страница 23

Господи, това момче беше откачено. Поне един от онези убийци със сигурност беше успял да извади оръжието си.

Бъч се прицели и започна трескаво да следи действието, но така и не му се удаде възможност да стреля. Осъзна, че няма нужда да играе ролята на подкрепление. Рейдж се справи с лесърите съвсем сам, като приложи животинска сила и демонстрира бързи рефлекси. Превърна се в бойна машина, а дългото му кожено палто се развяваше зад него, докато ритниците и ударите му безпощадно се сипеха върху главите и телата на враговете. Беше смъртоносен и красив на лунната светлина, лицето му бе изкривено в жестока гримаса, а огромното му тяло сееше смърт сред лесърите.

Отдясно се чу вик и Бъч обърна глава натам. Ви беше повалил един от бездушните убийци и бе предотвратил опита му за бягство, след което се беше нахвърлил върху него като изгладнял китаец на ориз.

Полицаят реши да остави битката на вампирите и се приближи до дървото. От един дебел и здрав клон висеше тялото на друг лесър. Той беше подложен на жесток побой, но все още бе жив.

Бъч разхлаби въжето и свали тялото на земята, като хвърляше погледи през рамо, защото шумовете от борбата и звуците, които излизаха от гърлата на биещите се, изведнъж станаха по-високи. В битката се бяха включили още трима лесъри, обаче той не се тревожеше за момчетата.

Коленичи до убиеца и започна да тършува из джобовете му. Тъкмо беше извадил портфейла му, когато се чу изстрел. Пукотът беше ужасяващ. Рейдж падна на земята. По гръб.

Без дори да се замисли, Бъч зае положение за стрелба и се прицели в лесъра, който се канеше да забие втори куршум в тялото на вампира. Но така и не дръпна спусъка. Неочаквано проблесна ярко бяло кълбо, сякаш се беше взривила бомба. Нощта се превърна в ден, всичко беше окъпано в светлина — есенните дървета, земята, битката.

Когато отново притъмня, някой дотича при Бъч. Той позна Ви и свали оръжието.

— Ченге! Влез в проклетата кола!

— А Рейдж…

Бъч не можа да довърши изречението. Ви го събори на земята така, както професионален борец би тръшнал противника си на тепиха, сграбчи го и започна да го влачи — действие, което приключи едва когато и двамата се озоваха в кадилака, а вратите бяха здраво затворени.

Бъч се обърна към брата.

— Няма да изоставим Рейдж!

Мощен рев разцепи нощта. Полицаят завъртя бавно глава.

И видя огромно същество, което почти изпълваше сечището. Високо близо два метра и половина, подобно на дракон, със зъби като на тиранозавър рекс и огромни нокти на предните лапи. То проблясваше на лунната светлина — мощното му тяло и опашката му бяха покрити с пурпурни и зелени плочки, ярки като цветовете на дъгата.

— Какво е това, по дяволите? — прошепна Бъч и протегна ръка, за да се увери, че вратата е заключена.

— Рейдж в наистина лошо настроение.

Чудовището отново нададе рев и погна лесърите, които приличаха на играчки пред него. И… о, боже! От убийците нямаше да остане нищо, дори кости.