Читать «Вечна любов» онлайн - страница 21

— Той не може да говори. Чува, но за да бъде разбран, е необходим преводач.

— Тогава вземи и такъв със себе си.

Питаше се как ли щеше да реагира Мери, ако изведнъж влезеше в допир с техния свят.

— Жената, с чиято помощ разговаряхме тази вечер, е човек.

— Ще изтрием спомена от паметта й.

— Как да стигна до вас?

— Ще изпратим кола да те вземе. В девет часа.

— Адресът ми е…

— Знаем къде живееш.

Връзката прекъсна, а тя трепереше.

Окей. Сега оставаше само да убеди Джон и Мери да се видят с членовете на братството.

Върна се в къщата на приятелката си и ги завари в кухнята. Джон просто седеше до масата, а Мери ядеше супа. И двамата вдигнаха погледи при влизането й. Бела се опита да си придаде напълно невинен вид и седна. Изчака малко, преди да изплюе камъчето.

— Джон, познавам хора, които се занимават с бойни изкуства. — Което не беше лъжа. Беше чула, че братята са изключително добри във всички видове сражения. — Питах се дали не би искал да се срещнеш с тях?

Джон наклони глава на една страна и започна да движи ръце, без да откъсва поглед от Мери.

— Иска да знае защо. За да се учи ли?

— Може би.

Джон отново започна да прави знаци. Мери избърса устните си.

— Казва, че не може да плати обучението си. И че е прекалено дребен.

— А ще се заеме ли с тренировките, ако са безплатни? — Господи, какви ги вършеше? Имаше ли право да обещава неща, които не може да изпълни? Кой знае какво щяха да правят братята с него… — Чуй, Мери, ще го заведа на едно място, където ще се срещне с… майстори на бойните изкуства. Ще може да говори с тях. Да ги опознае. И може би ще пожелае…

Джон подръпна Мери за ръкава, описа още няколко знака, след което втренчи поглед в Бела.

— Напомня ти, че чува съвсем добре.

Бела погледна Джон.

— Съжалявам.

Той кимна, за да покаже, че приема извинението й.

— Ела утре с мен да се срещнем с тях — каза тя. — Какво ще изгубиш?

Джон сви рамене и направи грациозно движение с ръка. Мери се усмихна.

— Съгласен е.

— Ти също ще трябва да дойдеш. За да превеждаш.

Мери изглеждаше изненадана. Но след миг втренчи поглед в момчето.

— В колко часа?

— В девет — отговори Бела.

— Съжалявам, но тогава ще съм на работа.

— Девет часа вечерта — уточни Бела.

5.

Когато влезе в „Едноокия“, Бъч се чувстваше така, сякаш поне няколко от вътрешните му органи бяха престанали да функционират. Мариса беше отказала да се види с него и макар да не беше изненадан, той изпитваше силна болка.

Време беше за алкохолна терапия.

Заобиколи един пиян самохвалко, група безвкусно облечени курви и двама мъжаги, заети с канадска борба, и стигна до обичайната маса на тройката. Рейдж седеше в далечния ъгъл, до стената, в компанията на някаква брюнетка. Ви не се виждаше никъде, но пред празния стол имаше чаша водка „Грей Гуус“ и бъркалка за коктейли.

Бъч вече беше изпил две чаши, без да се почувства много по-добре, когато Вишъс се появи откъм задната част на бара. Ризата му беше разпасана и смачкана в долния край, а зад него вървеше чернокоса жена. Ви я отпрати, като видя Бъч.

— Здравей, ченге — каза братът и седна.

Бъч наклони чашата си.