Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 240

— Съпругата ви си почива — увери го сестрата, когато стигнаха стаята, пазена от друг агент.

— Благодаря, Пати — отвърна той. — Бих искал да вляза сам, ако нямаш нищо против.

— Разбира се, господин президент. Ако имате нужда от нещо, можете да позвъните.

Агентът отвори вратата и Джеймс вкара количката, като остави телохранителите си отвън. След като вратата се затвори, той стана и отиде до болничното легло.

Тереза вече беше претърпяла две операции за възстановяване на пораженията от „автомобилната злополука“, както гласеше официалната история. Бяха сложили пластина на мястото на счупената скула и бяха отворили черепа й, за да обгорят тъканите и да спрат вътрешното кървене. Докторите го предупреждаваха всеки път, че мозъчното увреждане е твърде тежко и че жена му ще остане във вегетативно състояние, вероятно без изгледи за възстановяване.

Въпреки това Джеймс играеше ролята на покрусен съпруг, готов да направи всичко, за да спаси живота на жена си, дори това да налага болезнени операции.

Загледа се към бръснатата й глава, тръбите, които влизаха във всеки отвор, спуснатите клепачи.

— Изглеждаш ужасно, Тереза — каза той, докато сядаше на края на леглото. — Докторите ми обясниха разликата между кома и вегетативно състояние. Комата се характеризира с липса на съзнание. А ти си запазила така нареченото частично съзнание. Казват, че има голяма вероятност да ме чуваш. Надявам се да е така.

Потупа дланта й.

— Перманентно вегетативно състояние е, когато останеш в това положение повече от година. Ще стигнем дотам, скъпа, уверявам те. Вече избрах една частна болница в Чарлстън. Собственост на фамилията Гант, разбира се. Ще се погрижат да останеш в това състояние завинаги, дори ако са нужни нови операции, които да гарантират, че никога няма да се събудиш.

Стисна окуражаващо ръката й.

— И нали помниш всички онези научни проекти за продължаване на живота, които ръководеше? Мисля, че като отчаян съпруг съм готов да използвам всеки един от тях, за да съм сигурен, че ще останеш жива още дълги години.

Изправи се и си спомни клетвата, която бе дал на Пейнтър Кроу, ако открие кой е посегнал на семейството му: „Няма да има бърза смърт. Ще страдат, както никой не е страдал. Ще превърна живота им в ад на земята“.

Ако не друго, Джеймс Т. Гант винаги държеше на думата си.

Наведе се и целуна жена си по челото, като не пропусна да забележи голямата сълза, която се търкулна от окото й.

— Добре дошла в ада, Тереза.

21,30 ч.

Такома Парк, Мериленд

Грей приключи с миенето на чиниите и се загледа през прозореца към задния двор. В единия му ъгъл имаше тъмна беседка сред гъсти розови храсти под сянката на черешово дърво.

Някакво движение привлече вниманието му — разместване на тъмнината, сребрист проблясък на цип на яке, бледо петно кожа.

Сейчан бродеше там, неспокойна и потънала в мисли.

Грей знаеше какво я измъчва.

Думите на един мъртвец.

Зад него се чуха стъпки. Обърна се, когато нощната сестра Мери Бенинг се върна от горния етаж.

— Сложих баща ти да си легне — каза тя. — Хъркаше, когато затварях вратата.