Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 239

Дланите на Лиза политнаха към бузите й.

— Не!

— Още не съм задал въпроса.

Тя свали ръце. Лицето й грейна и се изчерви като листенцата на хризантемите.

— В такъв случай — да, да, да…

Вдигна го на крака и направо го залепи за устните си. Целуваха се, смееха се, без да се отделят, след което продължиха към нещо по-дълбоко и смислено. За един безкраен момент останаха прегърнати, като мълчаливо си обещаваха никога да не се разделят.

Но явно имаше и уловка, клауза в договора, която трябваше да се разгледа преди това.

Лиза се дръпна навътре във файтона, като го помъкна след себе си. Обърна се към него.

— Искам деца… просто да сме наясно.

— Знаех си, че не трябва да го правя, след като видя бебето.

— Сериозно говоря. — Тя вдигна пръсти. — Искам две.

Пейнтър зяпна ръката й.

— Тогава защо си вдигнала четири пръста?

12,20 ч.

Кат се тръшна тежко на канапето в дневната, свали слънчевите си очила и лекия шал, който скриваше голата й глава. Шевовете по цялото тяло я сърбяха ужасно и нервите й бяха като нажежени.

Монк влезе няколко минути по-късно, понесъл Пенелопи, която дремеше невинно в обятията му.

— Бебето? — попита той.

— Вече е в люлката. Взе ли проходилката?

— Може да остане в минивана. Ако някой реши да счупи прозорец и да я открадне, негова си работа. Да вземе и памперсите, ако иска.

Монк продължи по коридора към детската стая, сложи детето в леглото и се върна при нея на дивана. Отпусна се и въздъхна.

Кат прокара длан по главата си. Внезапно очите й се насълзиха.

Монк я придърпа към себе си.

— Какво има?

— Виж ме само. Цялата в шевове и корички, без коса. Знаеш ли какви погледи ми хвърлят, когато изляза в парка?

Той завъртя лицето й към себе си и я придърпа, за да може Кат да види, че говори искрено.

— Ти си прекрасна. И ако това те притеснява, косата расте, а пластичният хирург ми обеща, че почти няма да останат белези.

Целуна я нежно по устните, за да запечата думите си.

— И освен това — добави, като търкаше собствената си бръсната глава, — да си плешив е чудесно.

— За теб — каза тя и избърса сълзите си.

Останаха прегърнати още няколко дълги съвършени минути.

— Чух, че говореше с Пейнтър — рече Монк. — Сигурна ли си, че няма нищо против?

Кат кимна на гърдите му и отвърна сънено:

— Мхм.

— А ти имаш ли нещо против?

Тя се дръпна, доловила сериозния му тон.

— Знам, че току-що плачех за драскотините си. Но…

Извърна се леко засрамена.

— Още ти харесва — рече той. — Да си на терен.

— Да. Особено с теб. Заедно беше още по-добре.

Монк се усмихна.

— В такъв случай май ще се връщам в Сигма. Така де, някой трябва да те измъква от кашите.

Усмивката й стана по-широка.

— А като стана въпрос за неща, които се правят по-добре заедно… — Той я повдигна и я сложи в скута си. Краката й обвиха кръста му. — И ако искаш твърдо доказателство за това колко си прекрасна…

Намести се.

Очите й се разшириха.

— Охо.

15,30 ч.

Президентът Джеймс Т. Гант седеше в количката, бутана от медицинската сестра. Двама агенти от Сикрет Сървис го следваха.