Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 238

Лиза обаче не беше единствената, загрижена за благополучието му.

— Кога заминавате? — попита Аманда, гушнала спящото си момченце.

Тъкър седеше до леглото й с голямо плюшено куче под мишница, подарък за бебето.

— Утре сутринта. Двамата с Каин заминаваме за Русия.

Каин мръдна ухо към водача си, но и за миг не вдигна глава от одеялото; очите му не изпускаха и най-малкото потрепване на лицето на спящото дете, носът му от време на време подушваше пижамката му.

— Задължително да се отбиете, ако ви се случи да минете през Чарлстън.

— Разбира се. — Тъкър стана, целуна върховете на пръстите си и нежно докосна главата на детето.

Аманда остави бебето и вдигна ръка, за да прегърне Тъкър. Той се подчини и я прегърна за малко — или поне се опита. Тя го задържа с типичния за Гант инат. Накрая го целуна по бузата.

— Благодаря ти.

Тъкър се изправи изчервен.

Пейнтър и Лиза също се сбогуваха. Излязоха в коридора и Лиза отиде да поговори с докторите.

Щом останаха сами, Пейнтър направи още един опит:

— Сигма ще има полза от помощта ти. Както и от Каин. Чака ни много работа по изкореняване на Кръвната линия.

Наистина беше така, но вече бяха направили значителни стъпки в тази посока. Въоръжени с базата данни на Джейсън, разполагаха с много имена. Дърпаха нишки и гобленът, шит в продължение на хилядолетия, вече започваше да се разплита. Грей беше прав, когато каза, че в съвременната епоха е по-трудно да се криеш. Пустинята от миналото се беше смалила и не осигуряваше толкова много убежища.

Пейнтър беше сигурен.

С Гилдията бе свършено.

— Но винаги ще има и нови кризи, които да посрещаме — притисна той Тъкър. — Можем да използваме човек с твоите уникални таланти.

Тъкър се усмихна криво.

— Ще се въздържа. Никога не съм бил добър отборен играч. Но ако ви потрябвам, имате ми номера.

Обърна се и тръгна по коридора редом с Каин.

— Чакай! — извика Пейнтър след него. — Нямам номера ти.

Тъкър се обърна и извървя няколко крачки заднишком. Кривата усмивка се изправи.

— Нещо ми подшушва, директоре, че ако наистина ви потрябвам, ще ме намерите.

Прав беше.

Пейнтър вдигна ръка са довиждане.

Тъкър просто се обърна и изчезна зад ъгъла. Последна се скри размаханата опашка на Каин, готов за нови приключения.

Пейнтър остана неподвижен още секунда. Знаеше, че пак ще му се случи да види Тъкър и Каин.

Лиза се появи до него.

— Готов ли си?

„И още как“.

Хванати за ръце, двамата излязоха от болницата на ярката слънчева светлина. Отпред ги чакаше файтон, покрит с любимите й хризантеми — тъмночервени листенца, поръбени в златно.

Джейсън беше изнамерил редкия вид и пратката бе пристигнала навреме. Ковалски беше натоварен да уреди превоза. Цяла седмица беше подхвърлял един и същи лаф: „Извинете, но трябва да се видя с един човек за един кон“.

След още няколко стъпки Лиза позна цветето и незабавно заподозря, че има нещо.

— Пейнтър…? — започна тя.

Той я отведе до файтона, помогна й да се качи и падна на коляно върху стъпалото, показвайки малката, обшита в кадифе кутийка в ръката си.