Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 187

Но не и Тъкър.

Той очакваше този сигнал. Използва момента, за да натисне копчето на предавателя в джоба си. Малките капси под бялото поло на президента експлодираха. Пакетчета с кръвта на президента се пръснаха на гърба му и плиснаха съдържанието си.

Първата дама изпищя, част от кръвта изпръска лицето й.

Агентите на Сикрет Сървис незабавно наобиколиха президента от всички страни, поеха го и го свалиха от платформата. Тъкър беше изблъскан; Каин успя да отскочи настрани.

Друг кордон образува жив щит, защитаващ президент, когото измъкваха оттам. Агенти се струпаха около първата дама и бързо я поведоха в друга посока.

Тъкър потупа крака си, за да повика Каин, и се втурна след групата на президента. Сред публиката цареше хаос, внезапното насилие беше сварило всички неподготвени. Хора викаха, деца се криеха зад телата на родителите си, едно барбекю бе преобърнато и подпали близкия навес. Но мнозинството присъстващи бяха военни или бивши военни. Повечето от тях сигурно се бяха оказвали под обстрел.

Те направиха място за оттеглянето на ранения си главнокомандващ; някои дори се включиха в живия щит, за да защитят поразения президент.

Антуражът стигна до паркинга и колоната. Както беше планирано, Отделът за електронно противодействие на Сикрет Сървис, предназначен за предотвратяването на евентуални въздушни атаки, задейства арсенала си от инфрачервени димни гранати и създаде дебела димна завеса, която да защити президента в последния етап от придвижването му към чакащите линейки.

В моментната суматоха двама агенти на Сикрет Сървис, които участваха в заблудата, замъкнаха президента в една от колите. Тъкър се качи отзад. Каин скочи след него.

Съседната линейка наду сирена и потегли с включени светлини. Мобилният команден и контролен център прати фалшиви инструкции и накара кортежа да я последва. Бронираните коли полетяха след линейката, докато местните правоохранителни сили блокираха улиците.

Тъкър гледаше през прозореца как бронираната президентска лимузина потегля през дима с допълнителен ескорт, за да откара първата дама, която сигурно не беше на себе си, след като простреляха съпруга й пред очите й. Налагаше се тя да бъде покрусената съпруга за камерите през следващите няколко часа.

Беше жестоко, но днес никой не биваше да научава за уловката.

Особено врагът.

Колкото и да бе изумително, Пейнтър бе организирал мащабната заблуда само за един ден. Използваше само онези, на които можеше напълно да се довери, беше се обърнал към шепа хора от различни разузнавателни служби, но като цяло операцията беше вътрешна работа на Сигма.

Агент на Сикрет Сървис помогна на президента да свали съсипаното поло. На лицето на Гант беше изписана болка. Причината стана ясна, когато свалиха тениската му и махнаха останките от капсите. Под лопатката му имаше сериозно изгаряне.

— Сър… — тревожно започна човекът от Сикрет Сървис.

Президентът махна с ръка.

— Нищо ми няма. По-добре това, отколкото куршум в главата.

Друг агент запали двигателя и потегли — без сирени и сигнални светлини. Движеха се в посока, обратна на тази, в която бе заминал кортежът. Първата линейка летеше към Университетската болница „Джордж Вашингтон“, където чакаше екип, който да продължи заблудата. Предстоеше да се обяви, че президентът е подложен на спешна операция на белия дроб и че шансовете му за оцеляване са малки. Не искаха да рискуват второ покушение и затова трябваше да представят нещата в лоша светлина. Но постановката не можеше да бъде продължавана дълго без опасност да бъде разкрит.