Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 185

„Съжалявам, Сейчан, не мога да го направя“.

— Четири минути — най-сетне обяви гласът. Говорещият сякаш беше прочел мисълта му и му предложи повод за действие. — За да осигурим съдействието ви, скрихме в парка петнайсет пластмасови касети с газ зария, които се задействат дистанционно. Касетите са разположени така, че да убият всички присъстващи, включително и президента. Те ще бъдат задействани двайсет секунди след дванайсет часа. Освен ако президентът не бъде убит преди това.

Грей си представи как невропаралитичният газ плъзва през поляната, толкова смъртоносен, че и най-краткият контакт с кожата предизвиква мъчителна смърт.

— Една смърт вместо смъртта на стотици невинни мъже, жени и деца. Изборът е ваш, командир Пиърс. И в единия, и в другия случай ще постигнем целта са. Но за нас ще бъде по-добре, ако дръпнете спусъка. Смъртта само на един при атентат ще бъде далеч по-горчива и въздействаща от една смърт сред много други.

Хладнокръвната пресметливост на тези думи смрази Грей.

— Освен това, след като бъде открита карабината с вашата ДНК по нея, убийството ще бъде обявено за действие на недоволен таен агент, отмъщаващ за закриването на групата му от администрацията.

„Иначе казано, това ще бъде последният пирон в ковчега на Сигма“.

Но замисълът на Гилдията бе далеч по-мащабен.

— Подобен акт ще наложи пълно преустройство на тайните и разузнавателните агенции на Съединените щати. Преустройството, което ще бъде ръководено от нас, след като поемем Белия дом на следващите избори. Съчувствието за смъртта на Джеймс Гант ще се прехвърли и върху членовете на фамилията му, към човек, който вече стои до него във властта.

„… ще се прехвърли и върху членовете на фамилията му…“

На Грей му призля. Докато слушаше, след като вече бе научил тези нови неща, можеше да забележи лекия южняшки ритъм, подбора на думите, който не можеше да се заличи от компютър. Мислите му препускаха, представяше си човека, който стоеше така непоколебимо до рамото на брат си — човека, когото светът вече харесваше и уважаваше и на когото със сигурност щеше да предаде властта. След подобна трагедия щеше да му е достатъчно само да поиска Белия дом, за да го получи — и то с огромен изборен успех.

Държавният секретар.

Робърт Лий Гант.

Грей затвори очи. Внезапно си припомни подозренията си, че Пейнтър крие нещо от него — нещо за Гилдията, за организацията, която стоеше зад жестоката смърт на майка му.

Това ли беше тайната?

Нима Пейнтър го бе подозирал от самото начало?

Нищо чудно, че директорът не искаше никой от фамилията Гант да знае, че Аманда е оцеляла в Сомалия. Страхувал се е, че вестта ще стигне до брата на президента.

Изумлението и ужасът на Грей се примесиха с гняв. Логиката му подсказа защо директорът беше пазил това в тайна и от него. Защото би могъл незабавно да види сметката на този човек и да застраши всички около него. Пък и в крайна сметка информацията за предателя в Белия дом нямаше да промени целта на мисията му.