Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 188

Затова си бяха дали срок от шест часа.

„Шест часа за разбиването на тайна организация, оцеляла векове наред“.

— Докладвайте — разнесе се в слушалката гласът на Пейнтър.

— Пратката е на сигурно място — отвърна Тъкър. Говореше по канал, кодиран с модифицирана версия на алгоритъма ССЕР-1, разработен от НАСА специално за президента. — А как стоят нещата с командир Пиърс?

— В момента работим по въпроса.

Тъй като знаеше предварително за покушението, Пейнтър беше разположил малки камери с висока разделителна способност, обърнати към балона. Камерите би трябвало да са записали минаването на куршума и да позволят незабавното изчисляване на траекторията му. Триизмерен лазерен модел на парка позволяваше на анализаторите на Сигма бързо да проследят пътя на куршума обратно до източника му.

Трябваше да открият командир Пиърс колкото се може по-бързо — не само заради собствената му безопасност, но и за да получат евентуална информация за действията на врага, а евентуално и за местоположението на внука на президента.

Тъкър изпитваше съжаление. Не можеше да се отърси от вината, че е оставил детето на Аманда. Смяташе да направи всичко по силите си, за да коригира грешката си.

Първата стъпка към тази цел бе да открият Грей.

Без информация от него цялото това представление нямаше да постигне нищо. След шест часа трябваше да обявят, че президентът е оцелял като по чудо, и щяха да изгубят малкото предимство, с което разполагаха в момента.

Тъкър знаеше, че Пейнтър не очаква с тези действия да изкорени напълно Кръвната линия, но и той имаше ясна цел, същата като Тъкър — да открие и спаси детето на Аманда и да разобличи всички въвлечени в тази мръсна афера.

Дори при такава ясно определена цел шансовете бяха изключително малки.

А без Грей изобщо не съществуваха.

— Определихме местонахождението му — прозвуча гласът на Пейнтър. — Сервизен бункер на офис сграда. На седемстотин метра разстояние.

Тъкър въздъхна с облекчение.

Погледна президента в очите.

— Открихме го, сър.

Джеймс Гант кимна и се намръщи.

— По-добре да не го губим.

12,01 ч.

Грей гледаше как люкът се отваря.

Снайперистката карабина още беше в ръцете му. Беше видял хаоса, последвал изстрела. Гледаше със затаен дъх, опасявайки се, че ще пуснат отровния газ и ще избият всички в парка. Когато не се случи нищо, заподозря, че заплахата в крайна сметка е била лъжа. Видя как Тъкър се изнася с президента, за да го отведе на сигурно място.

Моментално разбра ситуацията.

Инсценираха смъртта на държавния глава.

Рискован ход от страна на директора, но Грей разбираше защо е бил предприет. Действията ясно показваха колко голямо е отчаянието им. Сигурно вече проследяваха траекторията на куршума и щяха да се опитат да го открият с надеждата, че може да им достави допълнителна информация.