Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 186
Джеймс Ролинс
Явно тези сведения бяха само за онези, които е трябвало да знаят.
И Грей не е попадал в този списък.
Но все пак…
„Трябваше да ми кажеш“.
—
Грей сложи пълнителя и се върна на поста си при отвора. Срамът и гневът бушуваха в гърдите му. Не знаеше дали гласът не е излъгал за касетите с газ и дали няма да бъдат задействани така или иначе. Грей знаеше, че не може да поеме този риск.
Джеймс Т. Гант трябваше да умре.
Погледна през оптичния мерник и нагласи курсора върху профила на президента, който тъкмо се беше обърнал настрани. Провери отново разстоянието — седемстотин метра — и се прицели в окципиталната кост зад лявото ухо — там пораженията щяха да бъдат най-големи. Веселата музика и смехът на празничния пикник звучаха в слушалката му. Остави шумът да заглъхне на заден план и се съсредоточи върху мишената, върху мисията си.
В американската история трима президенти бяха умрели в един и същи ден — на 4 юли, рождения ден на страната. Едва ли беше чисто съвпадение.
Томас Джеферсън, Джон Адамс и Джеймс Монро.
Днес беше ред на четвъртия.
Точно тогава президентът се наведе и принуди Грей да го последва. Мъжът разроши козината на някакво куче, което стоеше на платформата с него. Грей се напрегна. Позна овчарката.
Каин.
Гледаше как Джеймс Гант се изправя и стиска ръката на капитан Тъкър Уейн. Той беше успял да си намери парадната униформа, украсена с медали и награди от мисиите му в Афганистан. Подобаваше му да стои в този ден на подиума — героят от войната с неговото куче, дошли да бъдат поздравени от благодарния главнокомандващ.
Но Грей знаеше истинската причина Тъкър и Каин да са тук.
Целият му гняв срещу потайността на Пейнтър изчезна, оставяйки след себе си единствено облекчение и уважение. Директорът явно бе получил видеозаписа от Дубай и беше разбрал — но какво трябваше да направи Грей?
Огледа подиума. Пейнтър неслучайно бе изпратил Тъкър там. Бившият рейнджър не беше редовен член на Сигма, нито наемник, така че бе малко вероятно някой да го познае. Но какво беше съобщението, което директорът се опитваше да изпрати на Грей.
И тогава разбра.
На подиума не се беше качил само Тъкър — а и Каин.
Грей насочи вниманието си към кучето. Овчарката стоеше спокойно, с вирната опашка и нос. Грей беше виждал точно тази поза няколко пъти, когато кучето намираше източника на някоя миризма.
Каин посочваше, както правеше всяко добро ловджийско куче.
Грей проследи посоката до червен балон зад подиума, недалеч от главата на президента. Нагласи оптичния мерник към него.
Балонът се завъртя на лекия ветрец, разкривайки малка гръцка буква в по-тъмен оттенък на червеното. Беше почти незабележима, освен ако не я търсиш нарочно: „Σ“
Усмихна се и направи последни настройки на оръжието.
В ухото му прозвуча командата, която очакваше.
—
Затаил дъх, командир Грей Пиърс дръпна спусъка.
34.
Не се чу никакъв гърмеж — само пукането на балон. Дори този звук стресна всички на подиума.
