Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 96

Кимнах.

— Оливия! Не съм очаквал от теб, че си способна да се забъркаш в подобно нещо — каза Оливер.

— Това да не би да е забранено? — попита господин Кабулке.

Евелин завъртя очи.

— Разбира се, че е забранено, господин Кабулке — каза тя. — А вие какво си мислехте?

— Но нали сега сме в ЕГ? — каза господин Кабулке и никой не разбра какво точно имаше предвид.

— Неслучайно това е забранено — започна да чете лекция Оливер. — Хашишът е дрога, която се ползва, за да се зарибят подрастващите така, че те по-късно да преминат към по-твърди наркотични вещества.

— Затова не исках да ти казвам! — избухна Евелин. — Виж го ти, проповедник на морал!

— Идеята беше на Евелин — казах жално аз.

— Естествено — отговори Оливер, а лицето му продължаваше да излъчва огромно неодобрение.

— Мо-мо-може ли да бъдем подведени под отговорност за това? — искаше да знае господин Кабулке.

— Ама разбира се — каза Оливер. — За цялата тази работа може да прекарате остатъка от живота си в затвора.

— Е, не бъдете толкова строг, Оливер! — намеси се Шерер. — Сигурно по време на следването си сте изпушили някой и друг джойнт. Ние пък принадлежим към друго поколение. Когато следвахме, бяхме щастливи, ако имахме какво да ядем. Не е ли разбираемо защо сега изпитваме такова силно влечение към неизживяното.

— Но ви моля само да не ни издадете на баща си! Той не проявява никакво разбиране към подобни детинщини — добави доктор Бернер.

— Какъвто бащата, такъв и синът — измърмори Хуберт.

— Жена ми ще има да се чуди, ако на стари години извърша престъпление — намеси се господин Кабулке доста възбудено. — А от четирийсет години все се оплаква, че съм бил скучен.

— Така, така, Евелин — каза Оливер. — Да не би пак да си пропушила марихуана? Или го правиш само заради парите? И само не ми излизай с номера, че си водена от чисто ботанически интерес към растенията! А и аргумента „влечение по неизживяното“ също няма да призная — каза Оливер и като се обърна към старците продължи: — Неслучайно в университета жена ми имаше прякора „Марихуанка“!

— Марихуанка? — извика Шерер и избухна в див смях, все едно че току-що беше изпушил един джойнт.

— Точно така, Марихуанка — повтори Оливер сериозно. — И сега какво? За собствена употреба ли е, Марихуанке?

— Добре де, сноб такъв! — Хилейки се, Евелин на свой ред се обърна към пенсионерите. — Да не би твоите подвизи като „Хашишко“, да са останали на светлинни години назад във времето?

Шерер отново бе обхванат в пристъп на смях, останалите също се захилиха. Аз бях единствената, която зяпаше Евелин и Оливер с широко отворена уста. За пръв път ги виждах в такава светлина.

— Много отдавна приключих с това — отвърна Оливер. — Сега вече, от позицията на зрял човек, знам какво значи отговорно поведение.

— Марихуанка и Хашишко! — грачеше Шерер и от силния смях не можеше да си поеме въздух. — Марихуанка и Хашишко! Отдавна не се бях забавлявал така!

— И аз отдавна съм приключила с това — каза Евелин на Оливер. — Все пак може би съм бременна.