Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 95

— За мен чиста водка, ако обичате — отвърна Оливер.

— Това е тайна рецепта — изръмжа Хуберт. — Само посветените имат право да я знаят.

— Сигурно е така! — отвърна Оливер и се разсмя. — Все пак не всеки трябва да живее вечно. Какво й е толкова тайното на рецептата?

— Водката бих казала — заключих аз, веднага щом отпих голяма глътка от чашата на Евелин. — По принцип се казва, че водката не би трябвало да се усеща, но в този коктейл определено се усеща.

— Не, не е така — каза господин Кабулке, без изобщо да заеква. — Водката може да се усети, но не може да се подуши.

— Жена му всеки ден щателно го души — намеси се доктор Бернер. — Не е ли така, господин Кабулке?

При споменаването на жена му, говорният дефект на господин Кабулке се възвърна.

— Та-та-така е — отговори той нещастно.

Евелин отново отпи голяма глътка от напитката на младостта.

— Много щедро от ваша страна да споделите с нас тайната си рецепта.

— Всеки ден по една чаша от нея и ще доживеете нашите години — каза Шерер. — Но нали все още си спомняте какво ни обещахте в замяна?

— Ама, разбира се — каза Евелин и скочи от плота. — Господин Кабулке веднага ще ви заведе в оранжерия номер пет.

— Евелин! — извиках аз ужасена.

— Не се притеснявай, Оливия, можем да имаме пълно доверие на господин Кабулке! — каза Евелин. — Аз например винаги имах двойки по химия, но господин Кабулке минава за спец в тази област. Нали, господин Кабулке?

— Да, но… — заекнах аз.

— Не се при-при-притеснявайте — каза господин Кабулке. — В края на краищата всичко е с научна цел.

— А, така значи? А какво да кажем за тях? — казах, посочвайки към старците. — Да не искаш всички ни да вкараш в затвора, Евелин?

— Все някой трябва да купи продукцията ми! — отговори Евелин. — А от всички, които познавам, те са единствените, разполагащи с парите да го направят.

— Защо пък затвор? Нашият интерес е продиктуван единствено от чисто научни цели — убедително се намеси Шерер, а доктор Бернер побърза да добави. — Нашето поколение не познава тези неща и затова ни е крайно любопитно.

— Нямаше начин да се скрие от нас. В края на краищата вършим работата си изключително прецизно — заключи и Хуберт.

— За какво става въпрос? — попита Оливер.

В този момент много ми заприлича на Фриц. Човек направо можеше да се изплаши от него.

— Нищо, което ще ти бъде интересно! — отговори Евелин.

— Престани вече! — намесих се ядосана. — Сега вече това не може да бъде наречено тайна. Така че и Оливер спокойно може да разбере.

Евелин сви рамене.

— Щом така смяташ. Но после да не кажеш, че не съм те предупредила!

Погледнах нагоре към Оливер, който отново беше повдигнал едната си вежда, както винаги, когато заподозреше нещо.

— През свободното си време Евелин преоткри любовта си към градинарството — обясних му аз. — Дори се справи доста успешно. В резултат на това доби няколко килограма канабис.

— С-с-седем, за да сме точни — намеси се господин Кабулке. — При това с най-високо качество. Съдържанието на ТНС е сензационно!

— Моля? — напълно несправедливо Оливер впи точно в мен критичния си поглед. — Добре ли ви разбрах? Отглеждали сте тук дрога в големи количества?