Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 130

Най-сетне всичко беше готово за хамалогията с подреждането на ролките с трева. Огромните ролки бяха доставени още предния ден и бяха оставени върху големи найлони. Стриптийзьорът Йонатан отстрани цялото старо тревно покритие с малкия багер. Останалата част от екипа, въоръжена с кофи и мотики, се захвана енергично да прочиства парцела от камъните и да го изравнява. За целта впрегнахме и всеки от наличния персонал, електротехниците, момичетата, които разнасяха листата с репликите, и за голяма наша изненада работата им хареса и те доста се забавляваха. Почвата беше вече перфектно подготвена. Движехме се по план, когато изведнъж кибиците по оградата се разбягаха и върху нас връхлетя силна лятна буря, придружена с обилен дъжд. Можехме само да стоим стъписани под новия навес и да гледаме как току-що подготвената почва, заедно с насажденията ни, потъват под водата.

— Е, сега вече си спомних, защо в самото начало бях против това предаване! — възкликна Кимел и глътна няколко таблетки, които предположих, че са за сърце. — Срещу природните стихии човек е напълно безпомощен. Петер, заснеми това. Този порой трябва да се филмира, иначе никой няма да ни повярва.

— При нормални обстоятелства трябва да изчакаме няколко дни, докато всичко изсъхне — казах аз на Оливер. — Но след четири часа трябва да сме готови. Какво ще правим сега? Да изсушим почвата със сешоар ли?

— Недей да цивриш — отсече остро Оливер. — Трябва да запазим самообладание.

— Не цивря — отвърнах аз. — Това е просто алергията ми срещу котки.

Хумел, котката на Елизабет, постоянно ми се вреше в краката.

След поройния дъжд, слънцето се показа веднага.

— Все още не сме загубили войната — каза Кимел.

— Точно така — отвърна Оливер. — Хайде, момчета, на работа! Да разстелем ролките с трева директно върху калта. Ще отпусна на всеки по чифт нови обувки, ако успеем да се справим.

— И чорапи — добави Константин, който вече беше затънал до глезените в калта.

Обърнах се притеснено към оператора.

— По-добре ще е, ако не показваме това блато! — казах аз. — Иначе хората могат да си помислят, че така се редят ролките с трева.

— Няма проблем. Така ще го монтираме, че да стане ясно — намеси се Кимел.

Много често по време на работа се бях цапала, но толкова мръсна, както сега, никога не съм била. И точно когато започнах да давам разяснения за предимствата на ролките трева, и за да бъда по-убедителна дори разгърнах една пред сухата зидария, аз се подхлъзнах и се приземих в една дълбока кална локва. При това, директно с лицето напред. Нямаше и един член на екипа, който да не виеше от смях. Съседите също се посмяха за моя сметка.

— А това… — казах аз на камерата, когато успях да изпълзя от локвата и изплюх малко кал, — … това е причината, когато човек работи в градината, да не облича най-хубавите си дрехи.