Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 128

— Защо пък аз?

Щефан смръщи чело.

— Е, разбира се, че ще ти помогна. Не съм искал да кажа, че сама ще трябва да приготвиш багажа.

— Нищо нямам намерение да приготвям — отвърнах аз. — Щефан, не мога да разбера защо изобщо смяташ, че ще дойда с теб. Непрекъснато ти повтарям, че нямам никакво намерение да продавам градината.

— Оли, моля те, не започвай старата песен. Няма друг вариант и точка по въпроса! — Щефан изглеждаше много ядосан.

Но предполагам, че и аз съм изглеждала така.

— Разбира се, че има и друг вариант. Ти ще си отидеш в Чикаго или където там искаш, а аз оставам тук.

— Но това ще означава край на нашата връзка — каза Щефан.

Това май трябваше да бъде нещо като заплаха.

— И аз така мисля — отговорих. — Смяташ ли, че искам да продължа връзката си с теб?

Щефан изглеждаше искрено изумен (което на свой ред, надигна у мен вълна на възмущение).

— И защо не искаш? Заради онази незначителна изневяра ли?

— Не само — казах му. — Просто така се получи, че не те обичам вече. Знаеш ли, сега те намирам за надут, безчувствен и повърхностен. А не искам да съм омъжена за такъв мъж.

— Оли, аз на твое място бих внимавал много с това, което говоря — рече с предупредителен тон Щефан. — Защото след това може и изобщо да не успееш да поправиш нещата.

— Ами няма и да се опитам — отвърнах. — Най-добре ще е да изтърпим до октомври и след това да си наемем адвокати.

— Ти си откачила — каза Щефан.

— Не, не, не, момчето ми — каза Фриц, който, по характерния за него начин, безшумно бе изникнал на вратата. Откога стоеше там, не знаех. — Не забравяй доброто си възпитание.

— Тя каза, че иска да ме напусне — обясни му Щефан и това прозвуча сякаш искаше да каже: „Тя трябва да бъде затворена в лудницата.“

— Чух много добре — рече Фриц.

— Може наистина да съм откачена — казах аз. — Но и Щефан трябва да свикне с мисълта, че не всяка жена го намира за страхотен. Особено, когато го опознае по-отблизо.

Фриц бе вперил в мен изучаващ поглед. Само че той не беше насочен към очите ми, а малко по-надолу.

— Да ти кажа, не знам тази… ъ-ъ-ъ, снахичке, но възможно ли е в последно време дръвчетата пред колибката ти да са станали доста по-големи?

— Татко! — намеси се Щефан.

— Ами, така си е — каза Фриц. — Доста повече дърва са се натрупали пред колибката й в последно време. А за това си има обяснение! Разбирам ги аз тези работи.

— Имаш право, свекъре — отвърнах аз.

* * *

За градината на Елизабет и пилотното предаване планувахме следното: да построим един дървен подиум, който да служи като тераса за закуска, и да го снабдим с подходящите мебели. В близост до него планувахме разполагането на декоративно поточе, разбира се, обезопасено заради децата. Изграждане на навес срещу слънцето върху вече съществуващата тераса на южната страна на къщата. Построяване на една стена от суха зидария за прикриване на скучния и грозен насип около къщата. Аранжиране на цяла леха от декоративни храсти, която да направи градината още по-хубава. Искахме да засадим и бамбук по дължината на цялата граница на имота, за да го запазим от любопитните погледи на съседите. Щяхме да изградим и голям пясъчник за децата, върху който да разположим и нова катерушка за Каспар и Марсибил. В проекта ни влизаше и пълна подмяна на тревното покритие на градината с фабрично доставени ролки с чимове. Хана и Елизабет настояха да направим и малко езерце, но аз ги уверих, че всичко, което искахме да построим, ще отнеме дори и на най-амбицирания градинар минимум половин година. Със сигурност нямаше да ни остане време за изграждане и на езерце. За да свършим цялата тази работа в рамките на един уикенд, трябваше да ангажираме голямо количество работници. В никакъв случай не исках скъпоплатени професионалисти. Това щеше буквално да взриви бюджета ни, преди изобщо да сме започнали. Освен това надути майстори с дебели шкембета изобщо не влизаха в концепцията ни за млад екип. Групата, която в крайна сметка сформирахме, се състоеше от: Константин — симпатичен, целият в пиърсинги стажант трета година „Озеленяване“, един много креативен студент по архитектура на име Йенс, който преди следването си се беше занимавал с дърводелство, и неговият най-добър приятел Йонатан, който следваше дизайн, а в свободното си време заработваше пари като стриптийзьор и беше готов да работи гол до кръста. И тримата бяха весели, ловки и готови за тежка работа, при това, без да получат схващане на гърба. Стриптийзьорът можеше да управлява малък багер и аз имах намерение често да го ползвам. Багера имам предвид, не стриптийзьора.