Читать «Лъжи» онлайн - страница 160

— Страхотна работа, синко — казва на Джош едрият мъж. — Линейката идва, скъпа — обръща се той към мен.

Опитвам се да седна.

— Ава…

— Диша. Трябва да я затоплим. — Човекът наднича към нещо, а после отново ме поглежда и се усмихва. — Тя е под всички завивки, които намерихме в дома ви.

— Пол… Пол…

Той не ми позволява да се надигна.

— Трябва да лежите, госпожо Форман, и да мислите за Англия.

Вглеждам се в бялото небе и усещам, че по лицето ми се стича сълза или може би първата капка от поредния дъжд. Чувам лекия вик на дъщеря ми, когато махат лепенката от устата й. Никога вик на болка не е звучал толкова приятно. Папаракът ми се усмихва и виждам, че му липсва един зъб. Топлите му ръце махат мокрите кичури от лицето ми. Осмелявам се да изпитам крехка надежда, че за нас ще настъпи нов ден.

Епилог

Косъмчетата на ръката ми се поклащат във водата като водорасли по време на прилив. Ноктите ми изглеждат млечнобели на фона на загорелите от слънцето ми пръсти. Ставам и нахлузвам плувната шапка. Клокоченето и свистенето на тялото ми ме разсейват и обичам да слушам как децата ми писукат и краката им шляпат по мрамора около басейна. Ава носи пояс с формата на лебед, а Джош ръмжи като лъв.

Поемам си дълбоко дъх, доближавам ръце една до друга, навеждам се напред и усещам браздите между плочките под петите си. Другият край на басейна изглежда далеч, но аз съм твърдо решена. Наплисквам лицето си и присвивам очи срещу безмилостното средиземноморско слънце. В замъгленото ми от водата зрение се появява висок, тъмен силует в ярки бански. Пол държи кепче за басейн за всеки случай.

— Никога няма да бъдеш по-готова, Филоси — насърчава ме той.

Уча се да плувам. Може би след това ще се запиша на курс по готварство. Днес обаче ще стигна до края на двайсет и петте метра.

Наложи се да седна на дивана до Марика. Получих мига си на телевизионното слънце. Марика седна по-близо до мен, отколкото някога е седяла до Колин, хвана ръката ми няколко пъти и настоя да разкажа моята история по моя начин. И аз го направих. Наранената ми шия не се виждаше под дебелия телевизионен грим. Зрителите не видяха шевовете на порезната рана на гърба ми, нито хапчетата в чантата ми за болката в ребрата. Пол не присъства. Миглите на Марика се сведоха още по-надолу от съчувствие, докато обяснявах, че той още е в болница и че възстановяването от жестокия удар по главата продължава по-дълго, отколкото лекарите са се надявали. Известно време разговорът беше лековат, но аз бях убедена, че Пол ще се оправи. В края на краищата, той беше борец.

Водата се плиска между гърдите ми под целия бански костюм. Годините ми на носене на бикини са свършили и изпитвам леко съжаление за това. Минава Джеси в моден саронг и каубойска шапка и държи високо вилица за барбекю. Наскоро разделилият се със съпругата си Адам върви след нея с голяма купа, в която бавно се задушават морски деликатеси, купени от местния пазар. Колелото на живота не спира да се върти. Хубаво е, че тя е тук. Къщата е голяма и може да подслони цяла тълпа. Пол предложи да се махнем от Лондон за известно време, да се съвземем и да избягаме от неприятните спомени. Той беше прав, защото медийният интерес беше огромен, пък и можем да си го позволим.