Читать «Лъжи» онлайн - страница 162

Пол върви покрай басейна и ме наблюдава.

— До половината си, Филоси.

Стегнатият му корем има тъмен слънчев загар. Пол все още си възвръща килограмите, които изгуби в болницата. Слънцето е издълбало дълбоки бръчки от смях около големите му кафяви очи. Джеси започна да го нарича плейбой и аз не съм сигурна дали прякорът ми харесва. Може да й кажа да престане да го нарича така. Той мълчаливо върви край мен, докато плувам, и знае, че не трябва да ми дава указания. Използвам метода на Боби и никой друг. Преминавам най-дълбоката част на басейна и усещам по-хладната вода, която извира от дълбините. Плуването е уморително и краят все още изглежда далеч.

Отговарях на въпросите откровено и не скрих нищо. Разказах на Марика историята за любовната връзка на Пол. Обясних, че я преживяваме, че отново сме честни един към друг и че се разбираме, и че след като бяхме на път да загубим всичко, съм му простила напълно. Не й казах колко лесно беше. Нито за миг не съм искала да напусна Пол и всеки негов жест и поглед говореше, че и той няма такива намерения. Борехме се срещу външен враг, който искаше да ни унищожи, и това ни обедини, както много малко неща могат. Когато всичко висеше на косъм, ние осъзнахме дълбочината на връзката ни.

— А сега, Кейт, ти повече от всички други си имала твоите най-лични моменти, уловени от нашия все по-филмиран свят — репортерите заснеха мъртвия Джери във вашия хол и спасяването на дъщеря ти от канала. Това прекалено ли е?

Повдигнах рамене.

— На Лекс много щеше да му хареса. Вероятно щеше да каже, че това е извисило риалити телевизията до ново ниво. Много съм благодарна, че Порша не успя.

Джош гони Ава през големите плъзгащи се врати, а Джон се люлее на хамак под сянката на върба. Сара и семейството й ще дойдат след два дни и дори „М и М“ казаха, че може да се отбият по-късно през лятото. Всичко е наред със света, докато случайно не нагълтвам вода. Закашлям се и загубвам ритъм. Пол спира. Започвам да пляскам във водата твърде бързо и повеждам наум битка между паниката и разума на метри от отсрещния край на басейна. Пол пристъпва към ръба и държи изправен дългия прът с кепчето. Сетивата му са нащрек за следващото развитие на нещата. Погледите ни се срещат.

— Ти свърши най-трудното. Знаеш останалото. Хайде.

Докато гледам очите му, присвити срещу слънцето, аз веднага забравям за ужаса, който изпитвам, и започвам да плувам кучешката към стената.

— Още малко! Давай, Филоси!

Задъхвам се, докато заветният ръб се приближава и Пол ме води към безопасността.

— Мама успя! — вика Ава и коленцата й препречват слънцето.

— Давай, Кейт! — крещи Джеси. — Правиш го така, че изглежда лесно.

Не отвръщам. Страхувам се да говоря.

— Три метра… Два метра… — отброяват те.

Ръчичките на Ава развълнувано са свити в юмруци, докато се присъединява към тях.

— Един метър…

Докосвам грапавия ръб. Разнасят се радостни възгласи, сякаш съм преплувала Ламанша, а не една дължина на басейн, но съм доволна от постижението си. Джош скача до мен и започва да плиска вода, а Джон изревава и се хвърля в басейна.