Читать «Вакантен пост» онлайн - страница 4

— Ох, какъв ужас, Майлс! Вие как сте?

Саманта отпи непохватно от кафето си; то взе да се стича от двете ъгълчета на устата надолу по брадичката, та й се наложи да избърше лицето и гърдите си с ръкава. А Майлс бе възприел онзи тон, с който редовно разговаряше с майка си: по-басов от обичайния, безпрекословен, невъзмутим, натъртен, нетърпящ глупости. Саманта обичаше, особено като си подпийне, да имитира разговор между Майлс и Шърли: „Не се притеснявай, мамо. Казва ти го Майлс — твоето мило войниче“. „Ох, миличък, обожавам те — толкова голям, смел и умен си ми“. Напоследък Саманта си позволи в един-два случая да го направи и пред други хора, с което ядоса Майлс и го постави нащрек, макар той да се правеше, че се смее. Последния път даже се бяха скарали по този повод в колата на път към дома.

— Та казваш, че отидохте с нея чак до болницата, така ли? — чуваше се гласът на Шърли от спикърфона.

Неее, мина й през ум на Саманта, по едно време ни писна и поискахме да слезем.

— Поне това можехме да направим. Жалко, че не можахме с друго да помогнем.

Саманта стана и се отправи към тостера.

— Мери сигурно ви беше страшно благодарна — казваше Шърли.

Саманта пусна с трясък капака на кутията за хляб и натика четири филии в процепите. Гласът на Майлс стана по-естествен.

— Ами то, след като докторите съобщиха… потвърдиха, че е починал, Мери поиска да викнат Колин и Теса Уол. Сам им звънна, изчакахме ги да дойдат и си тръгнахме.

— Голям късмет е извадила Мери с това, че сте били там — рече Шърли. — Татко пак иска да те чуе, Майлс. Давам му телефона. Дочуване от мен.

„Дочуване от мен“, изговори негласно към чайника Саманта и завъртя глава. Изкривеното й отражение беше подпухнало след безсънната им нощ, а кафявите й очи бяха кървясали. В бързината да не изпусне съобщаването на вестта на Хауърд, Саманта бе омазала и клепачите си с автобронзант.

— Я вземете със Сам да дойдете на вечеря днес — боботеше Хауърд. — Всъщност чакай… Майка ти ме подсеща, че довечера сме на бридж у Бълджънови. Така че минете утре. За вечеря. Към седем.

— Ще видя — отвърна Майлс и хвърли поглед на Саманта. — Нямам представа каква е програмата на Сам.

Тя обаче не му даде знак дали иска да ходят, или не. Майлс остави слушалката, а в кухнята се възцари някакво особено усещане за антикулминация.

— Направо не могат да повярват — рече й, сякаш тя не беше чула целия разговор.

Дъвчеха безмълвно препечените филийки и отпиваха от новоналятото кафе. Както дъвчеше, Саманта усети, че раздразнението й полека изчезва. Спомни си как се беше стреснала по никое време в тъмната спалня, с какво абсурдно облекчение и благодарност бе усетила присъствието на Майлс — едър и напълнял, вмирисан на индийски троскот и стара пот. После си представи как ще разправя на клиентките в магазина за човека, който умря пред очите й, и за милосърдното шеметно пътуване до болницата. Взе да съставя наум описания на отделните етапи на пътуването и най-вече на кулминационния момент с докторката. Младостта на изпълнената със самообладание жена бе поставила целия случай в още по-лоша светлина. Толкова ли не могат да назначат някой по-възрастен човек да съобщава такива новини на близките? Настроението й окончателно се подобри, като се сети, че на следващия ден й предстоеше среща с търговския пътник на фирмата „Шампетр“, в чийто глас по телефона бе доловила приятен лек флирт.