Читать «Вакантен пост» онлайн - страница 3

— Колабира на паркинга — повтори Майлс.

— Боже мили — рече Хауърд. — Та той нямаше дори петдесет! Божичко!

Майлс и Саманта го чуваха как диша като уморен кон. Винаги се задъхваше сутрин.

— И от какво? Сърцето ли?

— Не. Май нещо мозъчно ще се окаже. Придружихме Мери до болницата и…

Но Хауърд бе престанал да го слуша. Майлс и Саманта го чуха как извърна глава от слушалката:

— Бари Феърбрадър! Умрял! Майлс се обажда!

Майлс и Саманта отпиваха от кафетата си и чакаха Хауърд да се върне към разговора. Зейналият халат на Саманта разкриваше очертанията на едрите й гърди, почиващи върху положените на кухненската маса ръце. Прилаганият отдолу натиск ги караше да изглеждат по-големи и по-гладки, отколкото бяха в свободно състояние. В горния край на цепката позавехналата кожа оформяше ситни бръчици, които вече не изчезваха при отпускане. В по-раншните си младини бе прекарала доста часове по солариумите.

— Какво? — попита върналият се на линията Хауърд. — Какво викаш за болницата?

— Двамата със Сам отидохме дотам с линейката — произнесе с максимална отчетливост Майлс. — Заедно с Мери и с покойника.

На Саманта й направи впечатление, че втората версия на Майлс набляга повече на така наречените „търговски“ аспекти на случая. Не че го винеше. Та нали именно това бе отплатата за отвратителното им преживяване — да имат правото да разправят какво е било. Надали ще се изличи някога от паметта й: воят на Мери; полуотворените очи на Бари над нахлузената му като намордник кислородна маска; тя и Майлс се мъчат да разчетат изражението на фелдшера; друсането в цялата теснотия; матовите стъкла; ужасът.

— Боже мили! — потрети Хауърд, без да обръща внимание на тихите въпроси на Шърли иззад гърба си, посветил цялото си внимание на Майлс. — И какво викаш? Гътна се на самия паркинг, а?

— Мда! — рече Майлс. — Още щом го зърнах, ми стана ясно, че с нищо не може да му се помогне.

Това беше първата му лъжа и при произнасянето й извърна поглед от жена си. А тя си спомни как едрата му ръка прегръщаше утешително тресящите се рамене на Мери: „Ще се оправи… Ще му мине…“.

Но пък откъде да знае човек, отдаде Саманта в мислите си дължимото на Майлс, сред всичкото това слагане на маски и биене на инжекции? По всичко си личеше, че се мъчат да спасят Бари, и никому не беше ясно със сигурност, че положението е безнадеждно, до оня миг, в който младата докторка в болницата тръгна към Мери. Саманта и сега си спомняше с ужасна яснота голото, вкаменяло лице на Мери и израза върху очилатото лице на младата жена с пригладени коси и бяла престилка — спокоен, но и леко предпазлив… както правеха във всички телевизионни сериали, но когато се случи в действителност…

— Съвсем не — разправяше Майлс. — Та те двамата с Гавин играха скуош само три дни преди това, в четвъртък.

— И той никакви признаци не е проявил?

— Ни най-малко. Яко отупал Гавин.

— Боже мой. Ох, знае ли човек какво му е писано? Божа работа. Изчакай секунда. Майка ти иска да говори с теб.

Тракане, подрънкване, после по линията долетя тихият глас на Шърли: