Читать «Военна морга» онлайн - страница 31

Отдалечих се от телевизора, поне за миг успокоена, че медиите не знаят за тялото, което ме чака в моргата в Кеймбридж. Казах си, че нещо толкова сензационно би се превърнало във водеща тема. Айфонът ми щеше да е засипан със съобщения. Бригс щеше да е чул и също да реагира. Дори Филдинг би ме предупредил. Като оставим настрана факта, че не бях чула и дума от Филдинг. Отново се опитах да се свържа с него. Не отговори на мобилния, нито на телефона в офиса си. Разбира се. Позвъних в дома му в Конкорд, но за пореден път се включи секретарят.

— Джак? Кей е — оставих аз ново съобщение. — Отлитаме от Доувър. Може би ще ми пратиш последните новини с есемес или по електронната поща. Инспектор Лоу не се е обаждал, предполагам? Още чакаме фотографии. Чувал ли си нещо за липсващо куче? Хрътка? Кучето на жертвата. Казва се Сок. Видян е за последно в Нортънс Удс. — В гласа ми се прокраднаха нотки на раздразнение. Не за първи път Филдинг се покриваше. Беше корифей в изкуството да се скатава; щеше да е странно, ако беше иначе. Постановките му обаче ми идваха в повече. — Добре, ще се опитам отново да се свържа с теб, когато кацна. Надявам се да ни посрещнеш в кабинета, може би някъде между девет и трийсет и десет. Ще потърся Ан и Оли, и се надявам ти да се погрижиш за присъствието им там. Трябва да разрешим този проблем тази вечер. Може би ще провериш в полицейското управление на Кеймбридж за кучето? Не е изключено да е с микрочип…

Нелепо беше да обръщам толкова внимание на Сок. Какво, по дяволите, би могъл да знае за него Филдинг? Не си беше направил труда дори да се яви на местопрестъплението. Марино беше прав. Някой трябваше да си отиде.

„Бел“ 407 на Луси беше черен, с матово задно стъкло. Вятърът свирепо блъскаше рампата, когато тя отключи вратите и багажното отделение.

Ветроуказателят стоеше закован на север, като хоризонтален пътен конус, а това беше и добре, и зле. Вятърът все така щеше да духа отзад, а пред нас беше фронтът на бурята — тежък дъжд, примесен със суграшица и сняг. Марино се зае да разтовари багажа ми, а Луси обиколи хеликоптера, провери антените, тръбата на Пито, носещия винт, перките на ротора, аварийните поплавъци и азотните бутилки, които ги изпълват при нужда, после опашката и опашния редуктор, хидравличната помпа и резервоара.