Читать «Военна морга» онлайн - страница 246

— Злините от господството на белите — рече тя. — От всяко господство.

— Пропуснах първата част от разговора ви — каза мистър Пиесте. — Чистех алеята от снега.

— Не ме слуша какво му говоря — каза съпругата му. — Мъж на неговата възраст да почиства снега! Дебела глава е. — В гласа й прозвуча привързаност. — Доктор Скарпета ме уведоми, че Нуни и Джоан са били упоени.

— Настина ли? Е, това все пак е нещо. — Гласът му прозвуча немощно.

— Отидох до апартамента няколко дни след смъртта им и възстанових събитията. Разбира се, било е постановка; местопрестъплението е било постановка — поясних. — В кухненския кош за отпадъци имаше кутии от бира, пластмасови чаши и бутилка вино от Стеленбош. Успях да запазя кутиите, бутилката и чашите, наред с други неща; изпратих ги до Щатите и ги дадох за анализ. Установихме високи нива на гама-хидроксибутират киселина в бутилката за вино и в две от чашите. Гама-хидроксибутиратът обичайно е позната като средство, което сваля всички задръжки и те оставя без спомени; често се използва при сексуално насилие.

— Настина ни казаха, че е имало изнасилване — каза мистър Пиесте със същия празен глас.

— Зная. Но нямаше физически следи от подобно нещо; никакви рани, освен инсинуираните и нанесените послесмъртно. Впоследствие тук, в Съединените щати, изследвахме намазките. Тестовете за сперма бяха отрицателни — отвърнах аз, вперила поглед в голите тела, привързани за столове, на които знаех, че жените не са седели, когато са били убити. Взрях се отблизо в снимките на трупните петна. Те говореха, че жертвите са лежали в легло с намачкани чаршафи поне дванайсет часа след настъпването на смъртта. Прегледах направените от мен, със собствения ми фотоапарат снимки на порезните рани. Едва бяха прокървили; и връзките почти не бяха оставили следи върху кожата, понеже садистите, стоящи зад всичко това, са били така невежи, че изобщо не са знаели какви ги вършат. Някой, нает или изпратен от правителството или военните да подправи бутилка местно вино и да покани жените да пийнат; навярно приятел, или те са го мислели за приятел, на когото да се доверят, а всъщност той е бил всичко друго, но не и това. Казах им и че серологичните тестове, които проведох, след като се завърнах, показват присъствието на мъж. По-късно, когато изисках ДНК анализ, получих профила на бял мъж, който така и остана неразкрит. Не можех да съм сигурна, че това е профилът на убиеца, но определено е бил някой, консумирал бира в апартамента — добавих.

Доколкото изобщо беше възможно да се възстанови каквото и да е, казах на семейство Пиесте, че след като Нуни и Джоан са били упоени до безсъзнание, убиецът ги е положил в леглото и ги е удушил с възглавница — поне това сочеше местоположението на кръвоизливите и другите наранявания, както поясних. После, по някаква причина, въпросното лице навярно е напуснало жилището. Може би се е завърнало по-късно с другите, замесени в заговора, или ги е изчакало на местопрестъплението — не знаех. Но до момента, в който били вързани, нарязани и обезобразени, жените вече са били мъртви от известно време. В това отношение нямах никакво съмнение.