Читать «Военна морга» онлайн - страница 244

Искам да кажа, че ако не беше лишила Дон от момента на изненада при нападението и нямаше защитна жилетка, Луси може би нямаше да има такъв късмет като мен. Затова щеше да е по-добре племенницата ми да престане да повтаря колко съжалява, че снощи не е била тук, за да се погрижи за нещата, сякаш аз не го бях направила, макар че при мен си беше чиста проба късмет. Мисля, че се погрижих за нещата по чудесен начин; надявах се единствено на възможността да се погрижа за далеч по-съществени въпроси, които до момента не ме бяха убили, но в някои периоди определено бяха на ръба да го сторят.

— Разказа ми, че имало освирквания и грозни подмятания — каза ми мисис Пиесте по телефона, докато заедно анализирахме случая на дъщеря й. — Наричали я „бур“. Повтаряли й, че бурите трябвало да си вървят у дома, а на африкаанс това означава „селянин“, но всъщност се използва като пренебрежително название на всички бели южноафриканци. А аз все повтарях на човека от Пентагона, че не ме интересува дали Нуни и Джоан са бели, американки или южноафриканки, както се смятало. Не ме интересуваше. Просто не исках да повярвам за страданията, описани от него.

— Помните ли какъв беше този човек от Пентагона?

— Някакъв адвокат.

— Полковник? — изказах на глас предположението си.

— Беше някакъв млад полковник от Пентагона, на служба при министъра на отбраната. Не му помня името.

Не е бил Бригс.

— Един такъв, говореше бързо — отбеляза пренебрежително мисис Пиесте. — Никак не ми хареса. Но аз не бих харесала никого, ако ми каже нещата, които ми разказа той.

— Единствената утеха, която бих предложила в тази ситуация — повторих, — е, че Нуни и Джоан не са страдали, както са ви убедили. Допускам, че не са осъзнали, че ги задушават, макар да не мога да кажа с пълна сигурност, но е много вероятно и това да не се е случило, понеже са били упоени.

— Това би трябвало да се докаже — произнесе гласът на мисис Пиесте с Масачузетски акцент, който не можеше да артикулира „р“, а аз досега така и не бях разбрала, че е от Андовър. Току-що установих, че след убийството на Нуни семейство Пиесте са се преместили в Ню Хампшир.

— Мисис Пиесте, надявам се, разбирате, че нищо не е доказано по начина, по който би трябвало — отвърнах.

— Защо?

— Медицинският инспектор в Кейптаун…

— Но вие сте подписали смъртните актове, доктор Скарпета. Както и доклада за аутопсията. Пазя копията, които ми изпрати адвокатът от Пентагона.

— Не ги подписах. — Отказах да подпиша документи, за които знаех, че са лъжа, но така или иначе съзнанието, че са лъжа, ме караше да се чувствам виновна. — И не разполагам с копия, колкото и да ви е трудно да повярвате — добавих после. — Не ми бяха предоставени. Разполагам единствено с личните си бележки, със записките си, които изпратих по пощата за Съединените щати, преди да напусна Южна Африка, понеже се опасявах, че багажът ми ще бъде претърсен, както и стана.

— Но документите, които имам, са подписани от вас.