Читать «Военна морга» онлайн - страница 248

— Има ли някой в къщи? — Гръмкият глас на Марино го изпревари в спалнята. После кръглата брава се завъртя и вратата се отвори. — Бентън каза, че се държиш прилично. По телефона ли говореше? С кого?

— Значи е ясновидец — отвърнах от леглото, на което лежах само по пижама под завивките. — С никого не съм говорила.

— Как е Сок? Как си, момче? — попита той, преди да успея да реагирам. — Защо мирише така? Какво си му сложила? Лекарство против бълхи? По това време на годината? Изглеждаш добре. Как се чувстваш?

— Почистих му ушите.

— И как си, докторе, значи?

Марино се надвеси над мен. Стори ми се по-внушителен от всякога, понеже беше с дебело яке, бейзболна шапка и туристически ботуши, а под одеялото и юргана, под които се бях сгушила, аз нямах друго върху себе си, освен фланелената пижама. Държеше малка черна кутия. Реших, че е айпадът на Луси, освен ако самият той не се беше сдобил с такъв, в което силно се съмнявах.

— Не съм ранена. Нищо ми няма. Просто днес сутринта си останах вкъщи. Трябваше да се погрижа за някои неща — казах му аз. — Надявам се, че Дон Кинкейд е добре. Последното, което разбрах за нея е, че е стабилизирана.

— Стабилизирана? Шегуваш се, нали?

— Имам предвид физическото й състояние. Възстановяването на откъснатите пръсти и на нараняванията по другите, останали на ръката й. Това, че в гаража беше хладно, навярно е облекчило състоянието й. Разбира се, погрижихме се да поставим ръката и пръстите й в лед. Надявам се да сме й помогнали. Знаеш ли, и дума не съм чула оттогава. Какво е състоянието й? Не съм чувала нищо, откакто я приеха в болницата снощи.

— Шегуваш се, нали? — Марино втренчи поглед в мен. Както и вчера в Салем, очите му пак бяха кървясали.

— Не се шегувам. Никой не ми е казал и дума. Бентън обеща да провери, но не мисля, че го е направил.

— Цяла сутрин бяхме във връзка по телефона.

— Би ли се обадил в болницата да провериш?

— Пет пари не давам дали си е изгубила някой пръст, или всичките пръсти — каза Марино. — Защо ти пука? Да не би да се страхуваш, че ще те съди? Очевидно е, че ще го направи. Най-вероятно ще го направи. Може би психопат като нея ще те осъди, задето си е изгубила пръстите и контрола над ръката си, и вече не може да създава нанороботи, или каквото и да е там? Допускам, че като постоянстват в болестното състояние на мозъка си, психопатите са най-стабилните хора, които можеш да си представиш. Може ли човек да е едновременно и луд, и психопат? И пак да е дотолкова уравновесен, че да работи в „Отуол“? Случаят с нея ще ни създаде главоболия. А ако се измъкне? Представяш ли си?

— Защо да се измъкне?