Читать «Военна морга» онлайн - страница 240

— Но не и това, което съм направила.

— Не си направила нищо лошо. Нямаш нищо общо с тяхната смърт. Не е нужно да знаеш подробностите, да го кажем по този начин — каза Бентън и сплете пръсти с моите. Ръцете ни се повдигаха и отпускаха в ритъм с дишането на Сок.

— Чувствам се, сякаш трябва да свързвам всичко с това — отвърнах.

— Не е необходимо — каза Бентън. — Други хора са го направили, а ти си била заставена да мълчиш. Знаеш ли колко често не съм сигурен какво точно знам? Целият ми живот мина така. Другият вариант е нещата да станат по-зле. Това е тест. Дали споделянето влошава нещата и е повод другите да бъдат преследвани и убивани. Primum non nocere. Първо, да не вредя. Аз винаги претеглям всичко спрямо това, и съм сигурен, че и ти правиш същото.

Точно в момента нямах нужда от лекция.

— Мислиш ли, че тя го е направила? — попитах. Сок дишаше бавно, блажено, сякаш винаги бе живял тук и това беше неговият дом. — Дали е убила всички?

— Сега и аз това се питам. — Той сведе поглед към чашата си и напитката с цвят на мед в нея.

— За да избави Джак от злощастието му?

— Най-вероятно го е мразела — каза Бентън. — Затова е била и привлечена от него, искала е да го опознае в зряла възраст. Ако наистина го е направила.

— Не мисля, че той е завлякъл Уоли Джеймисън в избата си и го е накълцал. Ако Уоли е отишъл доброволно в къщата в Салем, то най-вероятно е било по покана на Дон, за да види нея. Може би като част от някаква измислена игра, зловеща сексигра в навечерието на Хелоуин. Може би е направила нещо подобно и с Марк Бишъп, и когато ги е подчинявала, когато им е налагала властта си по начина, по който би искала, ги е нападала. Заради тръпката, заради вълнението за човек със сатанинска нагласа като нея.

— Втората съпруга на Лиъм Салц, майката на Илай, е от Южна Африка — каза Бентън. — Както и съпругът й от по-ранния й брак, биологичният баща на Илай, а Илай е носел пръстен, взет най-вероятно от дома на семейство Донахю, може би от Дон, както и пишещата машина, и листовете за писма. Не е изключено да е използвала тиксо, за да събере влакна, отпечатъци, ДНК от дома на семейство Донахю, когато им е гостувала. За да изглежда, че авторът на писмото наистина е майката, за да разклати още повече алибито на Джони.

— Сега вече мислиш ирационално като мен — подхвърлих аз. — И аз предполагах, че се е случило това, или поне приблизително.

— Играта — замислено произнесе Бентън с онази интонация, с която говореше, когато не понасяше стореното от някой друг. — Игри, и още игри, замислени като безупречен лабиринт от драматични събития. Нямам търпение да видя шибаната кучка. Наистина нямам търпение.

— Може би скочът ти дойде в повече.

— Ни най-малко. Кой по-умело би манипулирал Джони Донахю от жена като нея; от ума на някоя привлекателна, по-възрастна довереница като нея? Която да посее в съзнанието на бедното дете идеята, че е убил шестгодишно момче, докато е халюцинирал, а не помни нищо заради наркотиците, с които е подправяла медикаментите му? С които е подправяла и медикаментите на Филдинг. И кой знае още на кого. Зловредна особа съсипва онези, които се предполага, че обича, и им отмъщава за всяко престъпление, извършено срещу нея, а ти хвърляш вината върху генетичното й предразположение и навярно същия коктейл, на който е бил и Филдинг.