Читать «Военна морга» онлайн - страница 13

— Каква е тази история със сателитното радио? — Вгледах се изпитателно в нея и се опитах да разчета реакциите й, както винаги деликатни и объркващи.

Капсулите изтракаха, когато провери колко са останали в шишенцето. Реши, че не са много, и ги хвърли в кошчето за боклук.

— Времето се разваля и бих искала да се измъкнем оттук. — Свали капачката на флаконче „Зантаг“ и също го изхвърли. — Да поговорим по пътя; ще ми трябва и помощта ти като втори пилот. Трябва да се изплъзнем от снеговалежа и ледения дъжд. У дома вали от десет часа и сигурно вече е натрупало трийсетина сантиметра.

Сетих се първо за Нортънс Удс. Трябваше да посетя мястото там, но докато отида, всичко щеше да е покрито със сняг.

— Лош късмет. — Говорех на себе си. — Може да се окаже, че местопрестъплението така и не е обработено.

— Казах на хората от полицейското в Кеймбридж да наминат там днес сутринта. — Марино плъзна изпитателен поглед наоколо, сякаш апартаментът ми се нуждаеше от разследване. — Не откриха нищо.

— Не попитаха ли защо настояваш за повторен оглед? — Отново същият страх.

— Обясних, че са възникнали въпроси. Насочих ги към пистолета. Серийният номер е бил изтрит. Май не ти казах това — додаде той и отново се заоглежда. Очите му се спираха върху всичко, но не и върху мен.

— От балистичната лаборатория могат да опитат с киселина. Виж дали ще възстановят серийния номер. Ако нищо друго не помогне, да пробваме със сканиращ електронен микроскоп с голяма камера — реших аз. — Ако е останало нещо, ще го открием. Ще помоля Джак да отиде до Нортънс Удс и да направи възстановка.

— Да бе. Той направо натам ще се засили, убеден съм. — Марино не криеше сарказма си.

— Може да е завел фотографите, преди да започне да вали — добавих. — Или пък някой друг да го е направил. Дежурният…

— Чиста загуба на време — прекъсна ме Марино. — Никой от нас не е бил там вчера. Не знаем къде точно е мястото; знаем само, че е близо до някакво дърво и някаква зелена пейка. Голяма помощ, няма що, когато говорим за шест акра дървета и зелени пейки.

— А фотографите? — попитах аз. Луси продължаваше да рови из малката ми колекция от масла, обезболяващи, хапчета срещу киселини в стомаха, витамини, капки за очи и препарати за дезинфекция на ръце, разпилени по леглото. — От полицията трябва да са направили снимка на тялото на място.

— Още чакам детективът да ми ги предостави. Момчето, което отговаря за местопрестъплението, донесе пистолета тази сутрин. Лестър Лоу, или Лес Лоу — на улицата всички го знаят като Лес Беззаконника, както и баща му и дядо му. Все ченгета в Кеймбридж, от времето на „Мейфлауър“.

— Мисля, че съм готова. — Луси стана от леглото. — Ще провериш ли да не съм пропуснала нещо? — обърна се тя към мен.