Читать «Военна морга» онлайн - страница 14

Кошчетата за боклук бяха препълнени, чантите ми — опаковани и подредени до стената, вратата на гардероба зееше широко отворена; в него имаше само празни закачалки. Компютърът, разпечатаните файлове, статиите от списанията и книгите бяха изчезнали от бюрото ми; празни бяха и кошът за мръсни дрехи, банята и чекмеджетата на тоалетката, които проверих. Отворих малкия хладилник. Беше празен и чист. Двамата с Марино понесоха чантите ми надолу, а аз вкарах номера на Бригс в телефона си. Хвърлих поглед към триетажната постройка с гипсова мазилка от другата страна на паркинга, към големия стъклен прозорец по средата на третия етаж. Снощи бях в този апартамент заедно с него и други колеги, гледахме мача и животът беше хубав. Викахме за „Ню Орлийнс Сейнтс“ и за себе си, вдигахме тостове за Пентагона и за Агенцията за авангардни проекти, която направи възможни асистираните с компютърна томография виртуални аутопсии в Доувър, а сега и в нашия Център за сертифицирани съдебномедицински експертизи. Празнувахме изпълнената мисия, добре свършената работа, а днес… Сякаш предишната вечер не беше реална; сякаш бях сънувала.

Поех си дълбоко дъх и изпратих съобщението. Бригс нямаше да остане доволен от мен. По окачения на стената телевизор с плосък екран във всекидневната му пробягваха образи; после той мина покрай прозореца, облечен в бойна униформа в зелено и пясъчнокафяво с права яка, каквато обикновено носеше, когато не беше в моргата или на местопрестъпление. Виждах го как вдига телефона си, обръща се към големия прозорец, до който стоеше, и вперва поглед в мен. Гледахме се лице в лице, сякаш се готвехме за двубой, макар и от разстояние, а между главния съдебен лекар при медицинските служби към Въоръжените сили и мен беше площадката с паркирани коли.

— Полковник. — Гласът му прозвуча мрачно.

— Току-що бях уведомена. Уверявам ви, че ще взема мерки; след час ще съм там с хеликоптера.

— Знаеш какво казвам винаги. — Дълбокият му авторитетен глас отекваше в ушите ми. Опитвах се да определя степента на лошото му настроение и намеренията му. — За всичко си има отговор. Въпросът е да го намерим, и то по най-добрия възможен начин. Уместен и подходящ. — Гласът му беше хладен. Предпазлив. Много сериозен. — Ще го организираме друг път.

Говореше за заключителния брифинг, който трябваше да проведем. Убедена бях, че имаше предвид и Си Ен Ен, и се чудех какво точно му беше казал Марино.

— Съгласна съм, Джон. Да отложим всичко друго.

— Вече е направено.

— Много предвидливо. — Аз бях даденост, част от интериора. Нямаше да позволя да долови несигурността ми, а знаех, че той души, за да се хване точно за нея. Много добре го познавах. — Главната ми цел е да определя дали предоставената информация е вярна. Понеже не разбирам как е възможно да е такава.

— Времето сега не е добро за полет. И не е нужно Рокман да ми го казва, за да разбера.

Рокман беше прессекретарят. Бригс нямаше нужда да говори с него, понеже вече го беше направил. Сигурна бях.