Читать «Военна морга» онлайн - страница 12

— Как беше поговорката? — не спираше Марино. — Няма ненаказано добро.

— Да се опитаме да не бъдем толкова негативни.

— И двамата се отказахме от добри постове в Ню Йорк, затворихме офиса в Уотъртаун, а виж какво стана.

Не казах нищо.

— Много ми се ще да вярвам, че не сме си съсипали кариерата — не спираше той.

Не отвърнах нищо; стигаше ми толкова. Минахме покрай бизнес центъра и автомата за закуски и напитки и се отправихме по стълбите към втория етаж. Той каза, че Луси не ни чака с хеликоптера на терминала за цивилни. Била в стаята ми. Луси опаковаше вещите ми, докосваше ги, преценяваше ги, изпразваше гардероба ми, чекмеджетата, разкачваше лаптопа, принтера и безжичния рутер. Изчакал е да ми го каже едва сега, понеже дяволски добре знаеше, че при обичайни обстоятелства това щеше крайно да ме раздразни — независимо от това, че ставаше дума за компютърния гений, бившия щатски юридически инспектор, племенницата ми, която бях отгледала като своя дъщеря.

Обстоятелствата бяха всичко друго, но не и обичайни. Изпитах облекчение от мисълта, че Марино беше тук, а Луси — в стаята ми, и че двамата бяха дошли да ме вземат. Трябваше да се прибера у дома и да оправя нещата. Тръгнахме по дългия тъмночервен килим в коридора, отминахме балкона с окачени по стените репродукции на картини от колониално време и предвидливо инсталирания масажен стол за уморени пилоти. Пъхнах магнитната карта в бравата на стаята си и се запитах кой е отворил на Луси, после отново се сетих за Бригс и за Си Ен Ен. Не можех да си представя да се появя по телевизията сега. Ами ако случилото се в Кеймбридж е стигнало до медиите? Вече щях да зная. Марино щеше да знае. Офис мениджърът ми Брайс щеше да знае и веднага да ме уведоми. Всичко щеше да е наред.

Луси седеше на спретнато оправеното легло, затваряше ципа на козметичното ми куфарче. Прегърнах я, вдъхнах дълбоко чистото ухание на цитрусовия й шампоан и усетих колко много ми е липсвала. Черният пилотски костюм подчертаваше зелените й очи, късата златиста коса с розови отблясъци, тънките черти на слабото й лице и аз отново си казах колко необичайна и удивителна беше тя — женствена, макар и по момчешки, с изваяно атлетично тяло, но с бюст, и така напрегната, че изглеждаше рязка. Независимо дали се държеше насмешливо или мило, моята племенница всъщност беше плаха и нямаше много приятели; навярно нямаше други приятели, освен Марино, и интимните й връзки никога не продължаваха дълго. Дори с Джейми, макар на времето да не посмях да споделя опасенията си по този повод. Не я попитах нищо. Но и не се вързах на историята й, че се е преместила от Ню Йорк в Бостън поради финансови причини. Дори компанията й за компютърни съдебномедицински експертизи да търпеше загуби, в което не вярвах, в Манхатън тя печелеше повече, отколкото й плащаха сега от Центъра за сертифицирана съдебномедицинска експертиза, което си беше направо нищо. Племенницата ми работеше за мен доброволно. Пари не й трябваха.