Читать «Пробуждането» онлайн - страница 43

— Томас Кийпинг Фел и Хонория Фел — прочете с тържествен глас Тайлър и махна с ръка, сякаш ги представяше. — Както се говори, старият Томас е основал църквата на Фел. Макар че по онова време фамилията Смолуд също е живеела тук. Прадядото на моя прапрадядо е живял в долината край Дроунинг Крийк…

— … докато не го изяли вълците — довърши Дик и отметна назад глава, имитирайки вълк. Сетне се оригна шумно. Вики се изкиска. Сянка на раздразнение пробягна по красивото лице на Тайлър, но той се насили да се усмихне.

— Томас и Хонория ми изглеждат малко бледи — продължаваше да се хили Вики. — Мисля, че се нуждаят от малко цвят. — Измъкна от чантата си червило и започна да боядисва устните на женската статуя. Елена усети как й се повдига. Като дете винаги бе изпитвала благоговение към бледата дама и сериозния мъж, които лежаха със затворени очи и скръстени на гърдите ръце. По-късно, когато родителите й загинаха, тя си ги представяше как лежат по същия начин един до друг в гробището. Но продължи да държи запалката, докато другото момиче рисуваше мустаци и клоунски нос върху лицето на Томас Фел.

Тайлър ги наблюдаваше.

— Хей, вижте колко са издокарани, а никъде не могат да отидат. — Постави ръце върху каменния капак, наведе се и се опита да го отмести. — Какво ще кажеш, Дик? Искаш ли да ги разведем на нощна разходка? Може би до центъра на града?

Не, помисли си ужасено Елена, докато Дик избухна в гръмогласен смях, последван от пискливия кикот на Вики. Но Дик вече беше застанал до Тайлър, хванал с две ръце капака на ковчега.

— На три — рече Тайлър и започна да отброява: — Едно, две, три.

Елена бе приковала очи върху ужасяващото клоунско лице на Томас Фел. Момчетата се напъваха и ръмжаха, а мускулите им се издуваха под ризите. Но не успяха да отместят капака нито на сантиметър.

— Проклетото нещо сигурно е закрепено по някакъв начин — изсумтя сърдито Тайлър и се обърна.

На Елена й прималя от облекчение. Опитвайки се да изглежда невъзмутима, тя се облегна на каменния капак на гроба. И тогава се случи.

Чу стържене на камък и в същия миг усети как капакът се отмества под лявата й ръка. Тежката плоча продължи да се измества настрани, карайки я да загуби равновесие. Запалката се изплъзна от ръцете й и тя изпищя веднъж, после още веднъж, опитвайки се да се закрепи на краката си. Политна надолу в отворения гроб, а около нея с грохот се изви леден полъх на вятър. В ушите й отекваха писъци.

Сетне изведнъж се озова навън, под лунната светлина, толкова ярка, че можеше да вижда лицата на останалите. Тайлър я държеше. Момичето се огледа като обезумяло.

— Да не полудяваш? Какво стана? — Тайлър я разтърсваше.

— Той помръдна. Капакът помръдна. Измести се и се отвори… аз не зная… почти паднах вътре. Беше студено…

Момчетата се разсмяха.

— Бедното бебче май се е побъркало от страх — заключи Тайлър. — Хайде, Дики, момчето ми, да отидем да проверим.

— Тайлър, недей…

Но те влязоха вътре. Вики се помая малко на прага, загледана в разтрепераната Елена. Тайлър й махна да дойде.