Читать «Пробуждането» онлайн - страница 41

Елена усещаше силната миризма на алкохол в дъха на Тайлър, примесена с аромат на ментова дъвка. Лицето му бе зачервено и потно. Приятелите му я бяха наобиколили, смееха се високо. Тя видя как Дик наля нещо от една кафява книжна кесия в чашата си с пунш.

Никога досега не бе излизала с тази групичка. Те я приеха с радост, възхищаваха й се, момчетата я отрупваха с внимание. Шегите не спираха да се сипят, а Елена се смееше на всички, дори и на най-тъпите. Ръката на Тайлър се обви около кръста й и тя се засмя още по-високо. С крайчеца на окото си зърна как Мат поклати глава и се отдалечи. Момичетата се кискаха все по-пискливо, а момчетата пускаха все по-солени и цинични шеги. Тайлър бе заврял устата си във врата й.

— Имам предложение — заяви той и притисна Елена по-плътно към себе си. — Хайде да отидем на някое по-готино и забавно място.

— Къде например, Тайлър? — изкрещя някой от тълпата. — Може би в къщата на баща ти?

Тайлър се ухили с широка, пиянски безгрижна усмивка.

— Не, имам предвид едно място, където можем да оставим отпечатъка си. Като например гробището.

Момичетата изпищяха. Момчетата се сръгаха един другиго, все едно че се боксират.

Приятелката на Тайлър продължаваше да стои извън кръга.

— Тайлър, това е лудост — рече тя с висок и тънък глас. — Знаеш какво се случи с онзи старец. Аз няма да отида там.

— Чудесно, тогава си остани тук. — Тайлър измъкна ключовете от джоба си и ги размаха към останалите. — Кой не се страхува?

— Хей, идвам с теб — заяви Дик и думите му бяха последвани от одобрителни възгласи.

— Аз също — високо и предизвикателно се присъедини Елена. Усмихна се на Тайлър, а той едва не я вдигна високо във въздуха.

След това двамата поведоха шумната и буйна групичка към паркинга, където всички се напъхаха в колите. Тайлър свали гюрука на спортната си кола, а Елена се настани на седалката до него. Дик и едно момиче, Вики Бенет, се сгушиха на задната седалка.

— Елена! — изкрещя някой отдалеч, откъм осветения вход на училището.

— Карай! — подкани тя Тайлър и свали короната си, докато двигателят на колата изръмжа. В следващия миг гумите изсвистяха и студената нощ облъхна лицето на Елена.

7

Бони беше на дансинга, със затворени очи, носейки се в такт с музиката. Когато отвори очи за миг, Мередит й правеше знаци отстрани. Бони вирна предизвикателно брадичка, но тъй като приятелката й продължаваше да я вика, тя извъртя очи към Реймънд и се подчини на призива. Кавалерът й я последва.

Мат и Ед бяха зад Мередит. Мат се мръщеше, а Ед изглеждаше смутен.

— Елена току-що си тръгна — рече Мередит.

— Тук е свободна страна — тросна се Бони.

— Но тя си тръгна с Тайлър Смолуд — настоя Мередит. — Мат, сигурен ли си, че не знаеш къде са отишли?

Младежът поклати глава.

— Бих казал, че тя заслужава това, което й се случва, но донякъде и аз съм виновен — промълви мрачно. — Предполагам, че трябва да я последваме.