Читать «Пробуждането» онлайн - страница 40

Елена се чувстваше странно спокойна, с изпразнено от мисли съзнание. Каза не, разбира се, че няма нищо против и проследи с поглед как Каролайн се отдалечава — една симфония в кестеняво и златисто. Стефан я последва.

Елена огледа кръга от заобикалящи я лица, сетне се извърна и се озова срещу Мат.

— Ти си знаел, че той ще дойде с нея.

— Знаех, че тя иска да бъде с него. Тя го преследваше по време на обяд и след училище, направо му се предлагаше. Но…

— Разбирам. — Все още в плен на онова необяснимо, фалшиво спокойствие, Елена зарея поглед сред тълпата и видя Бони да идва към нея, а Мередит да става от масата си. Явно бяха видели всичко. Както и всички останали. Без да каже нито дума на Мат, тя се запъти към приятелките си и всички инстинктивно поеха към дамската тоалетна.

Вътре бе претъпкано. Мередит и Бони си бъбреха за незначителни неща, но в същото време в погледите им се четеше загриженост.

— Видя ли онази рокля? — попита Бони и скришом стисна пръстите на Елена. — Сигурно е залепила предницата с някакво суперлепило. Какво ли ще облече за следващия танц? Целофан може би?

— Или прозрачно тиксо — додаде Мередит с нисък глас. — Добре ли си?

— Да. — Елена виждаше в огледалото, че очите й са прекалено блестящи, а страните й покрити с ярки червени петна. Приглади косата си и се обърна.

Помещението се изпразни и трите приятелки останаха сами. Бони придърпваше нервно обсипаната с пайети панделка на кръста си.

— Може би в крайна сметка станалото не е толкова лошо — рече тихо тя. — Искам да кажа, че през последните седмици ти не си мислила за нищо друго, освен за него. Нищо чудно и да е цял месец. Така че всяко зло за добро и сега ще можеш да продължиш напред, вместо да… ами, да продължаваш да го преследваш.

„И ти ли, Бруте?“, помисли си Елена, а на глас изрече:

— Много ти благодаря за подкрепата.

— Стига, Елена, не ставай такава — намеси се Мередит. — Бони не искаше да те нарани, просто мисли…

— Предполагам, че и ти мислиш същото, нали? Е, чудесно. Значи просто ей сега ще изляза и ще си потърся нещо друго. Като например други най-добри приятелки — студено заяви Елена и излезе, като остави и двете да се взират слисано след нея.

Навън я посрещна вихър от цветове и музика. Тя беше весела и бликаща от жизненост както никога досега на училищен бал. Танцува с всички, смя се прекалено високо, флиртува с всяко момче, изпречило се на пътя й.

Съобщиха името й, за да се качи на сцената и да й връчат короната. Елена се изправи там и се вгледа в пъстроцветната тълпа в краката си. Някой й хвърли цветя, някой постави на главата короната с изкуствени диаманти. Разнесоха се бурни ръкопляскания. Всичко премина като в мъгла.

Започна да флиртува с Тайлър, защото той се случи най-близо, когато слезе от сцената. После си спомни какво бяха направили двамата с Дик на Стефан, измъкна една роза от букета си и му я подаде. Мат гледаше отстрани със стиснати устни. Забравената дама на Тайлър за вечерта едва не се разплака на глас.