Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 85

Флеминг се протегна към ключа и помещението потъна в мрак. Маклуър бавно прокара лампата над тялото. Под разреза на врата неръждаемата стомана светна в зелено — признак за наличие на кръв. По трупа обаче зелен оттенък почти липсваше.

— Почистили ли сте я? — попита Уолт. — Надявам се, че сте проверили за отпечатъци преди това.

— Точно там е работата — каза лекарят. — Не съм я мил. Има съвсем малко кръв и причината е проста — мъртвите не кървят.

Пред погледа на шерифа отново изплуваха калните отпечатъци от обувки и образът на Дани Кътър, притиснал Алая върху дивана.

— Възможно е пумата да я е убила, а едва след това да я е разкъсала.

— Ще измеря обема на кръвта — отвърна докторът.

Терминът нищо не говореше на Уолт. Той помълча малко и каза:

— Била е преместена.

— Има и още нещо. — Маклуър включи главното осветление. — Едната й контактна леща липсва.

— Как така липсва? — изненадано го погледна Флеминг.

— Може да е паднала някъде в тревата. Жената се е търкаляла по целия хълм надолу. Потърсете я, но и двамата знаем какви са шансовете да я намерите. Все пак ще го отбележа в заключението от аутопсията.

— Дали ще помогне, ако напръскаме района с луминол? — попита шерифът.

— Не. Луминолът се свързва с хемоглобина. Ако лещата е някъде там, ще трябва да се търси на четири крака.

— Кой излиза да спортува само с една контактна леща? — замисли се Уолт и осъзна, че всъщност го е казал на глас.

— Търкаляла се е дълго надолу — повтори Маклуър.

Уолт не го слушаше. Мислите му бяха насочени към обувките на О’Брайън и размиващите се от дъжда отпечатъци в гората.

14.

— Речната водачка е тук — чу се гласът на охранителя от входната врата в дома на Елизабет Шейлър в слушалката на Адам Драйър. Мобилният му телефон имаше и функция на уоки-токи предавател.

Драйър погледна към Лиз, която четеше съботното издание на „Ню Йорк Таймс“ и се наслаждаваше на утринното слънце в задния двор.

— Да, разбира се — отвърна тя на въпросителното му изражение.

Той прехвърли листите в папката пред себе си.

— Няма я в днешния график.

— Уговорихме се да ходим за риба в последния момент, не помниш ли?

— Но не е добавено допълнително. — Адам сложи слушалката пред устата си и даде инструкции на охраната. — Направи й „Мосад“ и я пусни да влезе.

— Прието.

— Мосад? — ококори се Шейлър над слънчевите си очила. — Или не ми трябва да знам какво е това?

— Щателно претърсване. Това е.

— Надявам се, че няма да я опипва неприлично?

— Не, Ваша чест.

Няколко минути по-късно един от асистентите на Шейлър въведе Фиона в двора. Тя връчи букет полски цветя на Лиз, която вдъхна с удоволствие аромата им и ги подаде на помощника си.

— Нямаше нужда.

Фиона седна на градинския стол до нея.

— Съжалявам, че се налага да отложим риболова.

— Алая ли е? — попита Лиз Шейлър. — Толкова ужасно ли е, колкото всички казват?

— Нямам право да коментирам. Съжалявам.

— Недей. Издигаш ми се в очите. — Тя сниши глас: — Ако повечето от хората около мен притежаваха твоята дискретност, можеше и да си позволя някакъв личен живот. — Усмихна се. Под носа си имаше малко неразмазан слънцезащитен крем.