Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 80

Студеният дъжд го измокри до кости. Избърса с ръкав лицето си, за да вижда.

— Мамка му, вали като из ведро! — извика Том в радиостанцията.

Уолт тичаше и се оглеждаше във всички посоки, а тясната пътека криволичеше под краката му.

— При мен е пълно с отпечатъци от маратонки и туристически боти, шерифе — съобщи Брандън. — Няма и следа от официални обувки.

— Гледай и встрани от пътеката — нареди Флеминг.

— Разбрано.

Уолт усети надигащо се в гърдите му чувство на страх. Представи си отпечатъците от стъпките, размиващи се под разрушителната сила на водната стихия. Въпреки че се намираше само на няколко километра от града и на няколкостотин метра от магистралата, тук — в планинските гори — царяха законите на природата, не на човека. Често се срещаха мечки. Пуми. Лосове. Някое от тези животни спокойно можеше да подплаши към гъсталака тичащ по пътеката човек и да го нападне от страх за малките си или просто от глад. От комбинацията между откриването на необичайните отпечатъци и поройния леден дъжд усети дълбоко в себе си неопределено чувство на тревога, което го завладя от глава до пети след радиосъобщението на Брандън:

— Шерифе? Какво е местоположението ти? Мисля, че открих нещо.

Уолт потръпна от звука на глух изстрел малко по-нататък по пътеката — сигнална ракета.

Брандън я беше намерил.

10.

Окървавено женско тяло с неестествено килната настрани глава лежеше проснато върху купчина клони. Спортното й горнище беше разкъсано и разголваше гърдите.

Уолт метна върху нея одеяло, за да я предпази от дъжда. Алая Холмс очевидно бе нападната и пребита до смърт.

— Мечка? — попита Брандън.

— Не съм специалист, но предполагам, че е по-скоро пума — виж следите от ухапвания по шията.

Флеминг даде инструкции по радиостанцията да спрат претърсването на района. Двамата с помощник-шерифа оградиха със съчки мястото около тялото. Измежду дърветата се появи Фиона и заедно с Том, който повдигаше одеялото, успя да направи десетина снимки преди пристигането на останалите. Полека-лека започнаха да прииждат полицаи, двама парамедици и един от местните лекари — Ройъл Маклуър, който по молба на Уолт трябваше да подготви медицинското заключение — задача, която със сигурност щеше да вбеси собственика на погребалното бюро, когото често викаха за експертиза при смъртни случаи. Но Уолт твърдо възнамеряваше да направи всичко по правилата и огледът щеше да се извърши от медицинско лице.

Маклуър — як мъж малко над петдесетте — имаше зелени очи, непроницаем поглед и силен дрезгав глас.

— По-късно ще съм в състояние да ви дам повече подробности. Много повече. Засега мога само да кажа, че смъртта е настъпила преди дванадесет, максимум осемнадесет часа вследствие на физическа травма и загуба на кръв. Прилича на нападение от животно.

— Какви са шансовете две пуми да нападнат човек в рамките на два дни? — попита Уолт.

— А защо трябва да са две? — попита Маклуър. — Тези котки са способни да изминат доста голямо разстояние.

— Вчера упоихме и затворихме една в приюта на Дружеството за закрила на животните — обясни Флеминг. — Значи със сигурност не е тя. Почти целият ми живот е минал тук и досега бях чувал само за едно нападение от пума, и то не без причина. А какво става напоследък? Случаят с жълтия лабрадор. Дани Кътър е бил нападнат от пума край Биг Ууд Ривър. Една упоихме вчера, а още същата нощ друга котка напада и убива жена в гората. Доста странно, не мислиш ли?