Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 81

Докато повдигаше одеялото за Фиона, Брандън рязко го дръпна от трупа и го захвърли настрана — като внезапно отказал се от фокуса си магьосник.

— Покрий я, Томи — обърна се към него Уолт.

— Шерифе, я погледни тук. — Брандън коленичи до тялото. — Какво, по дяволите, е това? — От половин час дъждът не спираше да се лее като из ведро. Том отново придърпа одеялото и покри с него горната част на трупа, оставяйки на показ само изподраните крака.

Уолт пристъпи по-близо и се вгледа в това, което му сочеше помощник-шерифът — малко бяло петънце.

— Боя? — предположи той.

— Не знам какво е, но се размива — отвърна Брандън. — Доста бързо при това. Виж и тук, и тук също — посочи той. Повдигна одеялото и се вгледа в тялото отблизо. — Това нещо е навсякъде по нея.

Фиона започна да разглежда последните снимки, като внимаваше да не намокри фотоапарата си.

— Тук се вижда много ясно — посочи тя екранчето. — Има седем… не… осем в областта на гръдния кош. И още четири по главата и косата.

— Изпражнения — каза Маклуър, след като докосна с пръст едно от петната и го подуши. — Птичи изпражнения.

— Птичи курешки, така ли? — попита Том. — Но как е възможно? Погледнете около нея. Там няма нищо.

Никъде наоколо — по листата, клоните или тревата — нямаше и следа от белите петънца.

— Докторе? — вдигна глава Уолт.

— Това са улики, които не бих могъл да коментирам.

Шерифът погледна нагоре. Точно над тялото клоните на дърветата изобщо не се докосваха. Къде тогава са били кацнали въпросните птици?

— Сещате ли се как капе кръвта? — рече Брандън. — Представете си тези птичи курешки като капки кръв и вижте формата на петната. Няма как да са паднали отвисоко. Ако някоя птица се изцвъка от дървото, това нещо ще се разпльока долу.

— Остава само дословно да запишем експертното ти мнение в доклада — изсумтя Уолт.

— Да не забравяме също, че се е търкаляла дотук от пътеката на хълма — каза Том, без да обръща внимание на сарказма му. — Излиза, че са съвсем пресни, нали така?

— Той е прав — намеси се Маклуър. — Освен ако не е излязла да тича с изсъхнали птичи изпражнения по себе си.

Уолт продължаваше да мисли за гладките отпечатъци от обувки по пътеката. Развълнуван от намирането на тялото, бе пропуснал да изпрати някого до непромокаемия си шлифер и следите под него. Обади се по радиото и обясни на колегите си точното място, но се опасяваше, че е твърде късно.

— Та като заговорихме за кръв… — вметна Маклуър.

Фиона, Брандън и Флеминг едновременно обърнаха глави към него. Дъждът се стичаше по лицата им.

— Да? — наостри уши Уолт.

— Дотук преброих сто петдесет и шест разкъсвания, а все още не сме видели гърба й — каза лекарят. — Къде тогава е кръвта?