Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 82

11.

Уолт прекрачи със свито сърце прага на огромното имение на Холмс — за втори път в рамките на последните няколко часа. Къщата бе прекалено голяма за двама души; как ли би се чувствал в нея сам човек от тук насетне?

Отвори му служител от персонала и го уведоми, че Стюарт Холмс вече е на път за конференцията. Такава новина трябваше да се предаде лично. Уолт седна в колата и потегли към Сън Вали. Отне му двайсет минути да разпитва и обикаля куп стаи и конферентни зали, докато най-накрая откри Холмс на верандата пред къщата за гости, потънал в разговор с шефа на „Дисни“. Шерифът се извини, помоли да говори с него насаме и зае стола на събеседника му.

— Не знам как да започна. Съжалявам, но трябва да ви уведомя, че открихме съпругата ви мъртва в района на Адамс Гълч. Очевидно е станала жертва на нападение от хищник.

Ясните сини очи на мъжа срещу него зашариха неспокойно над главата на Уолт. Свъси вежди, кимна леко и въздъхна. После сведе поглед надолу към пластмасовата масичка и отпусна треперещи ръце в скута си.

— Знаех го още снощи. Усещах го ето тук — промълви той и докосна с ръка гърдите си. — Никога не се е случвало да не се прибере. Боже мой! Била е нападната от животно?

— Най-вероятно пума. Да.

— Възможно ли е да е била в месечния си цикъл? — попита Холмс. — Нямам представа, съжалявам, че трябва да го призная. Нали тогава нападат жени?

— В момента се прави обстойно разследване — отвърна Флеминг.

Стюарт отново наведе глава.

— Да я нападне котка? Тя обичаше котки. Обожаваше ги. Беше доброволка към приюта за животни. Знаехте ли? — тихо каза той.

— Ще се наложи да взема показания от вас, сър. Не е спешно, но колкото по-скоро, толкова по-добре.

Мъжът го погледна със зачервени, пълни със сълзи очи.

— Разбира се — промълви.

Уолт притеснено се размърда на стола.

— Кога… смятате, че ще бъде удобно?

Холмс обърна глава и се загледа в небето.

— Когато се почувствам готов за това, шерифе — и нито минута по-рано.

12.

Уолт с усилие насочи мислите си към тайната среща, която му предстоеше. Трудна задача — слънцето грееше ярко, а двойка жълти коприварчета игриво се гонеха от клон на клон. Притокът Уорм Спрингс плавно се вливаше в Биг Ууд Ривър точно под бетонния мост, свързващ високоскоростния открит лифт и великолепния ски хотел „Ривър Рън“. Загледа се в течението, опитвайки да открие логична зависимост между водовъртежите по повърхността, но не намери такава. Над сребристокафявата вода прелетя синьо рибарче, спусна се ниско и рязко се стрелна обратно нагоре към клоните на близката топола.

Дик О’Брайън изобщо не се вписваше в обстановката. Беше облечен като за обяд в университета „Йейл“ — бяла риза, синьо сако и панталон в цвят каки. Само вратовръзка му липсваше! Уолт се загледа в обувките му и преглътна сухо — официални, с гладка подметка и ток. В съзнанието му изплуваха размитите от дъжда кални отпечатъци по Хил Трейл.

О’Брайън се облегна на широкия бетонен парапет на моста и сложи помежду им кафяв хартиен плик за писма.