Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 78

— Искам да я открия. — Храната в чинията му си стоеше недокосната като красиво произведение на изкуството.

Уолт му зададе още няколко уточняващи въпроса, които в полицията обобщаваха с код 411.

— Шофира бледозелен джип „Волво“. — Холмс бръкна в джоба на халата си и му подаде през масата лист, на който бяха написани регистрационният номер на автомобила, нейната възраст, тегло, ръст и дрехите, с които за последно е видяна — тясна бяла тениска, сини шорти и сиво непромокаемо яке с цип. В долния ъгъл имаше разпечатана скорошна снимка. — Имам доста способни служители.

— А личният ви персонал? — отново попита Уолт.

— За презокеанските си пътувания наемаме хора, които ни придружават. Също и за пътуванията до Ню Йорк, Вашингтон, Ел Ей. Но не и тук. Единствено Рафаел ни придружава навсякъде. Имаме няколко асистенти. Това е.

Флеминг се загледа в снимката и изведнъж се сети откъде познава тази жена — Дани Кътър разговаряше с нея на балкона по време на коктейла в къщата на брат си.

— Да, имаме голяма възрастова разлика, ако за това си мислите — обади се Стюарт. — Но аз съм едва на шейсет и изглеждам по-млад за годините си. Тя е красива, пряма и сладкодумна събеседница. Намерете я, шерифе.

— Кои са любимите й места за тичане?

— Велосипедните алеи. Адамс Гълч, Хълън Медоус, Лейк Крийк, Елкхорн. Редува ги.

— Доста голямо разстояние — каза Уолт.

— Затова търся съдействието ви.

— Заемаме се с разследването и ще се постараем да го направим колкото се може по-дискретно.

— Ако започнете да разпитвате за нея наоколо, сигурно ще изплува и името на Дани Кътър. Случилото се помежду им не е новина за мен и е вече в миналото. Казвам го за ваша информация.

— Добре — смутено отвърна шерифът.

— Алая и Дани ще бъдат партньори в новото му начинание, което смятам да финансирам. Миналото отдавна е забравено.

Уолт кимна едва забележимо, чудейки се защо, ако наистина е отдавна забравено, Холмс се бе почувствал длъжен да го спомене.

9.

Слънцето се издигна над хоризонта и потъна в мрачното небе, а час по-късно заваля. Черният път встрани от Адамс Гълч Роуд се превърна в бледокафява кална каша. Тъмни облаци притискаха върховете на дърветата по хребета на планината, а във въздуха се стелеше гъста пелена от влага. Типично планинско време.

Уолт навлече светлокафявия непромокаем шлифер, който държеше свит на вързоп на задната седалка в колата си, заедно с екипировка за катерене, чифт снегоходки и две раници с всичко необходимо за непредвидена нощувка в планината — едната за лятото, а другата за зимата. Предложи на Брандън дъждобран, но помощник-шерифът му отказа; предпочиташе да се прави на Супермен, без значение дали така нямаше да си докара някоя простуда. Паркингът гъмжеше от полицаи и екипи на Планинската спасителна служба. Нищо не вдигаше адреналина така, както новината за безследно изчезнала богаташка. Изпод светлоотразителните ленти бяха пропуснати два пикапа, натоварени с ловджийски кучета.

От дясната страна на портативната тоалетна, точно до табелата в началото на туристическата пътека, стоеше изоставено бледозелено „Волво“ с изстинал двигател. Пръстта под него бе суха. Можеше да е там както от един час, така и от предишния ден. Колата принадлежеше на Алая Холмс и в нея нямаше никой.