Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 3

Стаята се осветяваше единствено от процеждащото се през щорите улично осветление и розовия оттенък от цифровия часовник до леглото. Мъжът носеше скиорска маска и черна тениска, ала сините му спортни гащета изглеждаха някак не на място. Човекът нямаше нищо общо с Тед Бънди. Имаше малък белег на лявото коляно и вонеше силно на пот. Тя погледна в огледалото и го видя да крачи неспокойно зад гърба й.

— Всичко, за което се бориш, е погрешно. — Гласът му издаваше напрежение. — И ще си платиш за това. — Звучеше така, сякаш се опитваше да убеди сам себе си в казаното.

Ала въпреки неувереността му, тя бе в ръцете му, а това я тревожеше повече от всичко — насладата, която нападателят изпитваше от факта, че владее положението.

— Разрушавате компании, без да помислите за хората, които си вадят хляба в тях. Идвате тук — ти и останалите неприлично богати типове — и ни зарязвате да се караме и боричкаме за някаква работа, която отдавна е обречена. Какво ви пука? Нали ги има тези няколко седмици в Сън Вали, които да очаквате с нетърпение. Видях статията във „Венити Феър“ — знам всичко за вас.

Започваше да се разкрива — знаеше, че наскоро бе разбила няколко солидни концерна; четеше „Венити Феър“. Определено се бе захванал с непосилна задача. Адвокатските й инстинкти се обадиха — само ако можеше да махне тиксото от устата си и да се разбере с него.

Проблесна острие на нож.

— Опитай се да отгатнеш — колко успешна кариера би могла да има жена политик без лице? — Прокара острието по кожата й и тънка, гореща струйка кръв се стече по тила й. Лиз усети пареща болка. Нападателят не се шегуваше и това променяше всичко. — Когато приключа с теб, ще изглеждаш като чудовището, което всъщност си — заплаши я той.

Тя извърна поглед от отражението в огледалото, твърдо решена да не му позволи да забележи страха й.

Точно в този момент улови някакво движение от дясната си страна — дръжката на вратата се завъртя.

Вниманието на натрапника бе изцяло насочено в огледалото, докато крачеше напред-назад зад гърба й, размахваше ножа и не спираше с брътвежите си:

— Откъде да започнем? А?

Отряза парче от нощницата й, разголвайки лявата й гърда.

— Какво е жена без цици? — попита той отражението й. Собственият му отговор го развесели: — Ричард Симънс. — Шумното му кикотене звучеше като грачене на гарван.

Тя вече се тресеше от ужас и макар да знаеше, че не бива да гледа към вратата, просто не можеше да се контролира. В къщата имаше още някой. Съучастник?

Местейки се ту от лявата, ту от дясната й страна, той улови погледа й в огледалото. Насочи ножа в тази посока и лицето му се разкриви от изненада.

Тя видя как вратата се отваря. Съдейки по гримасата му, той не очакваше никого. Лиз наклони стола назад и се блъсна в него, като успя да го събори.

Опита се да изкрещи иззад здраво залепената лента. Вратата на спалнята се отвори широко. Някакъв човек — в униформа — бързо нахлу вътре и се хвърли върху натрапника. Двамата се сборичкаха и се блъснаха в стената. Тя чу запъхтяното им дишане и пропукването на счупена кост. Свистенето от замахване с нож. Клокочещо, гърлено хриптене.