Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 5

Всички впериха погледи в кухината над тавана.

— Какво е това? — попита един от мъжете. — Торба за костюми?

Горе имаше някакъв вързоп, дълъг около 180 см и пъхнат в плътна черна найлонова торба с цип.

Ръководителят пристъпи колебливо напред.

— Никаква торба за костюми не е — обади се най-ниският от шестимата работници. Имаше козя брадичка и татуирани три хикса на врата. Говореше тихо, а това не му бе присъщо. — Това е чувал за трупове. И в него има нещо.

2.

Уолт Флеминг паркира бялото „Гранд Чероки“ с надпис „Областен шериф — Блейн“ до бордюра пред дома на Елизабет Шейлър. Докато седеше зад волана, вперил поглед в къщата, Уолт се улови, че несъзнателно потрива стария белег през синята си униформена риза — незабравим спомен от онази вечер преди осем години. Все още се случваше да пулсира от време на време без никаква причина. Точно както в този момент. Усети странно носталгично чувство, припомняйки си събитието, изстреляло го на първите страници на вестниците. Събитието, гарантирало убедителната му победа на изборите за шериф.

Говореше се, че Лиз Шейлър — днес познато име във всяко домакинство — наскоро се бе завърнала в своя втори дом в Сън Вали, за да обяви кандидатурата си за президент. Работата на Уолт и колегите му беше да я опазят жива. Той изпрати съобщение по радиостанцията, че напуска автомобила и влиза вътре.

Зад него паркира черно „Порше Кайен“ и от пътническото място слезе Патрик Кътър — със загар на холивудска звезда и порцелановобяла усмивка. Уолт разпозна зад предното стъкло Дик О’Брайън, шеф на охраната на Кътър. О’Брайън — набит здравеняк с ирландски нос — шеговито изкозирува на Уолт.

Мъж и млада жена от охраната, облечени в тъмни костюми — твърде неподходящо облекло за сухото лято в Айдахо, последваха Кътър, ала бързо бяха отпратени от шефа си. Двамата послушно се върнаха обратно в автомобила с работещ двигател.

Домът на Лиз Шейлър — малко бунгало от петдесетте — спокойно можеше да се побере в огромния шестместен гараж на Патрик Кътър. Докато го гледаше как енергично крачи по алеята — като дете, което се прибира вкъщи след училище, Уолт се зачуди дали Кътър осъзнаваше този факт.

Агентът от тайните служби задържа вратата за Уолт.

— Изглежда, Драйър е поканил хора от университета — обърна се Уолт към Кътър.

— Получихме сигнал за реална заплаха — обяви Патрик.

Уолт се замисли колко странно и жалко бе, че Кътър, без значение на колко милиона възлизаше богатството му, разполагаше с все още неизвестна за местната полиция информация. Деляха ги по-малко от 24 часа от Комуникационната конференция на Кътър — К³ — и беше редно новините да тръгват от Драйър към Уолт и после към О’Брайън, който да ги съобщава на Кътър, а не в обратния ред.

Патрик явно четеше мислите му.

— Не се тревожи, Уолт, никой не се опитва да те прескочи. Дик О’Брайън получи сведенията дори преди Драйър.