Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 6

— Невъзможно — изтърси Уолт, без да се замисли.

— Това е положението — каза Кътър. — Доста често се случва да работим с военните. Повярвай ми. Та те ползват нашите сателити, за бога. — Той му намигна — превзетост, която Уолт намираше за оскърбителна.

Стояха близо до входната врата. Мъж с дълбоки белези от акне по лицето се приближи до тях откъм кухнята. Беше облечен като колежанин — бяла риза без вратовръзка, синьо сако, дънки и мокасини. Протегна ръка към Уолт отдалече.

— Адам Драйър — представи се той.

— Най-после — каза Уолт.

Мъжът разтърси ръката му прекалено енергично.

— Вие двамата не се ли познавате? — изненадано попита Патрик.

— Лично — не — отвърна Драйър, все още стиснал ръката на Уолт. — Но ако имейлите са критерий, ние на практика сме женени.

— Господин Кътър спомена за някаква реална заплаха — каза Уолт и издърпа ръката си.

— Така ли? — попита Драйър и разочаровано погледна към Кътър. — Видяхте ли се с главния прокурор? — Адам се дръпна настрана от Уолт.

Елизабет Шейлър говореше по телефона от кухнята. Щом видя Уолт, очите й грейнаха и тя развълнувано му помаха, после посочи телефонната слушалка и лицето й се сбърчи от недоволство. Носеше бяла риза без ръкави и семпло перлено колие. Кухненският плот прикриваше останалата част от тялото й, но очевидно не бе качила нито грам. Дори му се струваше, че изглежда малко по-слаба и нито ден по-стара от онзи момент, когато двамата се срещнаха за пръв път в тази къща при едни доста по-различни обстоятелства.

— Предполагам, че да — сам си отговори Драйър, като видя реакцията на Шейлър. Звучеше почти ревниво.

— Градът е малък — каза Уолт.

— Или по-скоро беше — добави Кътър, полагайки усилия да бъде дружелюбен, — преди да се напълни с такива като мен. Нали така, шерифе?

— Спокойно — рече Уолт. — Всичко е наред. Искам да ми разкажете за тази опасност. Ала преди това, мисля, се налага да ви оставя за малко.

Лиз Шейлър му правеше знак да отиде при нея и сочеше към коридора. Тя затвори телефона, прегърна го приятелски и се обърна към Драйър:

— Ще ви го открадна за минутка.

Докато го водеше за ръка по коридора, Уолт почувства болка в корема си точно под белега. Лиз Шейлър някак си усети това и го попита:

— Спомени ли те мъчат?

— Добре съм.

— Мина много време — каза тя и затвори след него вратата на малкия кабинет. — Боже мой, толкова се радвам, че те виждам!

Изглеждаше напълно искрена. Ако се преструваше, значи имаше невероятен талант за актриса.

— И аз, мисис Шейлър.

— Наричай ме Лиз. Моля те! Шегуваш ли се с мен? И аз мога да ти казвам Уолт, а не шерифе, нали?

— Даже го предпочитам.

— Така се радвам, че те виждам. Толкова много неща се случиха оттогава — каза тя. — Откъде да започна?

Уолт се смущаваше от факта, че се чувства задължена към него, и мислеше да й го каже, но въодушевлението й го накара да премълчи.

— Благодаря ти за бележката — каза тя. — Относно Чарли.

— Съжалявам за трагедията. Дори не бях сигурен дали си я видяла и дали изобщо е стигнала до теб.