Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 2

Наля си чаша вода, взе книгата от кухненския плот в другата си ръка и се запъти обратно по коридора.

* * *

Полицай Уолт Флеминг изпъшка.

В началото на лятото в града тъкмо започваше кампанията за ползване на безплатни велосипеди. Трийсет яркожълти обществени колелета бяха оставени на различни места в града с уговорката, че никой няма да ги краде. Всеки жител можеше да ги ползва и да се придвижва от едно място до друго. Ала инструкциите върху тях, ясно указващи, че трябва да бъдат добре пазени и оставяни на някоя от множеството велосипедни стоянки, на практика не се спазваха. Уолт — който също се придвижваше на колело заедно с още трима полицаи, назначени като велосипеден патрул — забеляза едно от колелетата, захвърлено в храстите малко по-нагоре от общинската библиотека.

Огледа го внимателно за повреда или спукана гума и след като не откри нищо, реши да го избута надолу по улицата до велосипедната стоянка пред библиотеката. Вървеше и тикаше непохватно двата велосипеда едновременно, когато забеляза, че отдушникът на мазето в основата на една от къщите е леко открехнат. Можеше и да не му направи впечатление, но дървената рамка бе изкривена и счупена в ъгъла — вероятно при опит да бъде разбита. Още повече че той познаваше тази къща: беше в списъка за наблюдение към полицейското управление. Това бе домът на Елизабет Шейлър, младия главен прокурор на Ню Йорк — жена, на чиито политически възгледи и смелост Уолт се възхищаваше. Семейство Шейлър посещаваха Сън Вали повече от петдесет години. Снимки на родителите й с Ърнест Хемингуей висяха по стените на хотел „Сън Вали Лодж“.

Той продължи още няколко метра надолу — трак-трак-трак — по улицата се чуваше само звукът от скоростите на колелетата. Но счупената рамка не му даваше мира. Беше полицай новобранец и вечно си търсеше белята. Може и да грешеше, но свързваше разбитата рамка със захвърления велосипед, затова сметна, че съвпадението е достатъчно основателна причина да хвърли поглед наоколо. Облегна велосипедите на бордюра и се върна обратно — съвсем безшумно.

* * *

Лиз хлопна с хълбок вратата на спалнята зад гърба си. Запъти се право към помощната масичка с чашата вода в едната си ръка и книгата в другата.

Светлината в стаята угасна.

Отнякъде — или от някого — усети миризма на кисело. Обърна се предпазливо.

И точно в този момент някой запуши устата й. Преди да успее да реагира, нападателят изви ръката зад гърба й и я събори на колене.

Всичко стана за секунди. В един момент чашата с вода падна и се счупи в ръба на масичката, а в следващия ръцете й бяха здраво стегнати зад гърба й, а китките и устата й — плътно омотани с тиксо. Похитителят я сграбчи за косата, повлече я към стола пред тоалетката и я натисна да седне. Пристегна я с още тиксо към тапицирания стол. По лицето й се затъркаляха сълзи.