Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 129

— Взели сте грешната кола, задник такъв! — извика той и размаха пликчето под носа на Гайът. — Не Дани Кътър е шофирал тойотата, а Патрик. Холмс е искал да натопи Дани. Не Патрик. Хвърлихме съмненията си изцяло върху Дани, докато не намерихме контактната леща. Ето я тази контактна леща. Същата, от която успяха да свалят отпечатък. Виждаш ли това синьо петънце? Така действа парата — боядисва и най-незабележимата мазнина от пръстовия отпечатък в синьо. Но Патрик не я е убил — има желязно алиби за всяка секунда от времето си. Дани пък изобщо не се е качвал в тойотата. Голям глупак си! Изобщо не е трябвало да се хващаш на въдицата на Холмс. Крайно време е да се научиш да казваш не на шефа си.

Гайът стана бял като платно и не можеше да си намери място. По горната му устна изби пот и не смееше да погледне шерифа в очите.

— Той е в другата стая и точно в този момент му съобщават за същата тази улика. Предлагат му сделка, ако се признае за виновен. Я ми кажи, кой, мислиш, е по-добър в сделките — ти или Стюарт Холмс? Кой според теб ще излезе сух от водата накрая? Когато намери контактната леща, защо просто не я изхвърли? Това тук са твоите отпечатъци, нали? На сутринта ще ги сравняваме. Главата си залагам, че не са на шефа ти. Ако имаш късмет, ще се окажат нейните — но се съмнявам да си чак такъв късметлия, Емил. Ако пък си въобразяваш, че Холмс ще успее някак да те изкара от ареста, просто забрави! Когато в този щат някой влиза зад решетките за убийство, ключът се изхвърля — и точка. Добре дошъл в Дивия запад!

Емил Гайът едва си поемаше въздух. Като бегач точно преди финала. Гняв и безсилие струяха от напрегнатия му поглед и присвитите му до бяло устни.

— Никога не изпълнявай прищевките на ревниви съпрузи — допълни Уолт. Мислеше си за Брандън и Гейл.

Повика един от колегите си да го наглежда, но на вратата спря и разклати плика с гипсовата отливка в едната си ръка и малкото пликче с лещата в другата.

— Мислиш ли, че това тук може да вкара Холмс зад решетките? Отговорът е — не! И той го знае много добре. Разчитал е на това. Както и на твоята алчност. А Стюарт Холмс знае какво е алчност. Единственото, което му трябва, е мълчанието ти по време на процеса. После за него всичко приключва, а ти нахлузваш оранжевата униформа.

4.

Стюарт Холмс, Емил Гайът и Милав Тревалян, облечени в оранжеви комбинезони и с окови на краката, бяха изведени от полицейското управление. Фиона снимаше отстрани. От отсрещната страна на улицата, точно до новата сграда на градския съвет, малка групичка демонстранти от „Право на глас“, начело с Бартоломю, продължаваха да скандират с вдигнати юмруци. Уолт не успя да разчете лозунга им. Представители на няколко от националните медии бяха останали в града за пресконференцията на Главната прокуратура, насрочена за три следобед. Докато конвоят с арестантите пристигнеше в Бойси — на около два часа път с кола — щяха да дойдат и още журналисти.

— Направи признания около две минути след като пристигнаха адвокатите на Холмс — каза Уолт на Фиона. — Някъде към три сутринта. Минаха покрай него и влязоха да говорят с Холмс, а Гайът се срина тотално. На каквото си постелеш…