Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 130

— Но нали каза, че Холмс ще успее да се измъкне?

— Казах, че хора като него винаги се измъкват. Но кой знае?

— Горката му съпруга.

Уолт предпочете да замълчи.

Заедно с още няколко полицаи, Томи Брандън помагаше за настаняването на затворниците в чакащите отвън автомобили. Драйър и хората му бяха част от ескорта. От тук нататък никой от тримата нямаше да контактува с останалите до началото на съдебните процеси. Ако изобщо се стигнеше до такива.

— А Тревалян? — попита тя.

— Много неща тепърва ще се доизясняват. Хванахме Тревалян малко след като моите собствени хора се опитаха да ме арестуват пред къщата на Лиз Шейлър. Той е врял и кипял в тези работи. Твърдеше, че знае къде живее човекът, който го е наел, и набързо направи сделка с прокуратурата. Обещаха му максимална присъда от осем години, ако се съгласи да съдейства, което и направи. Заведе ни при Стюарт Холмс… И Тревалян, и Гайът — продължи — ще получат ефективни присъди. Но и двамата могат ги съкратят, ако решат да проговорят. Сигурен съм, че имат много интересни истории за разказване.

— А аз бих искала да чуя твоята история. Онази, която не искаше да ми разкажеш — промълви тя.

Уолт се замисли дали да не я покани на вечеря. Не вечеря от типа целувка-на-входната-врата, а просто храна, споделена от двама души на една и съща маса. Искрата остана помежду им за минута, но после угасна под тежестта на смазващата умора. Усещаше, че ако сега затвори очи, ще се събуди едва след няколко дни.

Брандън влезе в стаята и ги видя застанали един срещу друг. Вероятно и той усети искрата, която бе почувствал Уолт, защото бързо извърна поглед встрани.

Мина покрай тях и преди да влезе в сградата на управлението, подхвърли на Фиона:

— Разказа ли ти за контактната леща? Абсолютен гений!

— Гений, а? — повтори тя и потърси с очи погледа на шерифа.

— Смятам да поспя — каза Уолт, загледан в отдалечаващите се един след друг автомобили от ескорта. — Но когато се събудя, ще имам огромна нужда от чаша кафе. — „Малки стъпки — мислеше си той. — Някой ден ще я поканя и на обяд.“

— Обади се тогава — подхвърли тя.

— Добре.

— Надявам се да се обадиш, но се страхувам, че няма да го направиш.

Уолт подкара колата си към къщи. Сам. Взе душ сам. Седна на леглото си сам и се замисли. Трябваше да се обади на Марк Ейкър, за да провери дали кучето се оправя; тревожеше се и за Кевин. С нетърпение чакаше момичетата да се приберат вкъщи и отново да заживеят нормално. Или поне да опитат. Телефонът звънна и той реши да не вдига, но нещо го накара да посегне към слушалката — така и не успя да се научи да отказва.

— Уолт? — Познатият глас на Лиз Шейлър.

— Ваша чест?

— Не помниш ли, че се разбрахме да не ме наричаш така? Извинявай, че се обаждам чак сега.

— Нямаше нужда.

— Ето че пак го направи, Уолт. Спаси живота ми. Надявам се да не ти стане навик. Мисля, че трябва да те посветя в рицарство или нещо подобно.