Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 128

— Да ти го начукам!

— На мен? Че защо на мен? Ти си този, който я е убил.

— Върви на майната си!

— В момента правят отливки от обувките ти. Точно докато си говорим. След като изсъхнат и ги сравнят с тази — отново потупа плика той, — всяка възможност за признаване на вината за по-лекото престъпление ще се е изпарила. Обясни това на адвоката на Холмс. Стиска ли ти да поемеш риска?

— Няма да говоря с теб — заяви Гайът.

— А досега какво прави?

Мъжът предпочете да замълчи.

— Обещал ти е купища пари, нали? Обещал ти е, че ако нещо се обърка, ще обжалва до дупка и когато излезеш, ще си богат като Крез. Имал е предвид оная работа с Шейлър. Задачката на Тревалян. А може и да е прав. Може и да успее да те измъкне, знам ли! Той е влиятелен мъж, доколкото разбирам.

— Представа нямаш колко. Ще те прати да събираш глоби за неправилно паркиране още преди да сме приключили с това.

— Ние вече сме приключили. Всичко свърши, Емил. — Той вдигна пликчето със синята контактна леща. — Знаеш ли какво е това? В лабораторията използват пара за обработка на отпечатъци върху различни повърхности. Могат да вземат отпечатък от човешка кожа, от плат — не е за вярване. От контактни лещи например.

Уолт бутна назад стола и стана да си налее кафе. После се върна на мястото си и демонстративно се прозя.

— Предполагам, че сте чули за посещението ни в приюта за кучета? Тези неща се разчуват бързо: долината не е голяма, а хората обичат да дрънкат. Не че това ми върши някаква работа. Господин Холмс сигурно се е разтревожил, когато направихме връзката. Искал е да изглежда като нападение от пума, нали? Само дето прекарвате твърде малко време в долината и това ви се е сторило нормално — две нападения за два дни. Шегуваш ли се? Такова нещо не се е случвало тук не от десет или от двайсет години. Нито от четирийсет. Просто не се е случвало никога. А когато Холмс разбра, че сме се досетили какво е станало в клетката, когато му стана ясно, че за нас случаят е убийство — тогава преигра. Ти също. Грешката на Холмс беше, че позволи на ревността си да вземе превес над разума му. Трябвало е да откриете лещата преди нас.

— Да не си пушил нещо от конфискуваните веществени доказателства, които държите тук, шерифе? По-внимателно с тях.

Уолт остана неподвижен. Изчака минута. После още една. И на двамата им се сториха цяла вечност.

Тогава си пое дъх, изпусна го бавно и даде воля на истинските си емоции.