Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 127

Холмс нервно запримигва, но още успяваше да запази мълчание. Адам се усмихна широко. Знаеше много добре, че усмивката му, в контраст с нашарените му с белези от акне бузи, му придава заплашителен вид.

— Ето нещо, което ще те заинтригува. Мен поне успя. Шерифът няма никакво намерение да преследва двама ви с Тревалян заради опита за покушение срещу Елизабет Шейлър. Това е и причината да съм тук — аз съм федерален агент, той е щатски полицай. Ще прехвърли случая на нас и на прокуратурата. Той се интересува от едно-единствено нещо — убийството на съпругата ти. Извършено е на негова територия. Иска да те разпита за това — спомена нещо за пръстов отпечатък върху някаква контактна леща — а кой съм аз, че да споря с него? Той командва парада в района. Щом иска да се изложи като задник, негова си работа.

Холмс се мъчеше да запази спокойствие, ала бързо започваше да губи битката.

3.

Емил Гайът — все още облечен в хавайската си риза и панталона, отдавна загубил естествения си бежов цвят — изглеждаше като турист от Саут Бийч. Уолт внимателно изучаваше оскъдната информация от копието на калифорнийската регистрация на пистолета му.

— Е, Емил, наясно си, че незаконното притежание на автоматично оръжие се наказва с минимална присъда. Айдахо се слави с твърде либерални закони относно използването на пистолет, но по въпроса за автоматичното оръжие сме стриктни — заговори той. — Обърни внимание, че записвам разговора — добави и посочи към своя iPod. — Да не се чудим после кой какво бил казал.

Емил направи гримаса, но си замълча. Очевидно бе инструктиран да чака адвокатите на Холмс.

— Единствената надежда за теб по обвинението за незаконно притежание е, ако просто го оттегля. Понятие като по-леко обвинение, когато става въпрос за незаконно оръжие, не съществува. Не и в този щат.

— Нямам какво да ти кажа. Чакам адвоката си.

— Всеки чака нещо. — Уолт бе доволен, че човекът си отвори устата. — Така или иначе, не мога да оттегля обвинението без присъствието на адвокат.

— Ти нямаш и намерение да го оттегляш.

— Така е, прав си. Дори смятам да добавя и още — отвърна шерифът. — Как ти звучи обвинение в убийство? — Дори окото му не трепна, трябваше да му го признае. Не му се искаше да играе покер срещу Емил Гайът. — Знаеш що за човек е Стюарт Холмс, нали? Невероятен бизнесмен. Легенда дори, ако вярвам на слуховете. Едва ли го бива като съпруг обаче. Цялата му любов е насочена към парите и властта, а тъй като жените си падат и по двете, те приемат да бъдат зависими и нещата загрубяват. В процес на развод съм и съм станал почти експерт в тази област. Но пък сигурно не е лошо да работиш за него, а? Може би заплатата ти е пет пъти по-голяма от моята…

— Десет.

— Леле! — възкликна Уолт. После се наведе към пода, взе оттам гипсовата отливка и я тупна на масата. Беше сложена в голям найлонов плик за съхраняване на улики, надписан точно според инструкциите му. Сетне извади още едно малко пликче с контактната леща и разпръсна снимките на Фиона от местопрестъплението като тесте карти пред закопчания с белезници Гайът. — Приличаш ми на хазартен тип — на човек, който бързо се ориентира в колода карти на игралната маса. Нека ти кажа какви са залозите. Ако се чудиш защо прибрахме обувките ти преди малко — ето защо. — Потупа гипсовата отливка. — Слава богу, работата ми не е свързана с прекалено напрягане на мозъка. Всичко опира до веществените доказателства. Съдебните заседатели просто ги обожават. Няма да повярваш какви заплетени случаи сме разрешавали благодарение на това. Нали си гледал сериала „От местопрестъплението“? Съдебните заседатели направо си умират за улики. Разбират ги и им вярват.