Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 125

— Отпечатък от обувка. Контактна леща — повтори Томи.

— Отивай. И затвори вратата след себе си.

— Не разбирам какво целиш? — попита Драйър, когато останаха насаме.

— От прокуратурата в Бойси няма да дойдат по-рано от утре около обяд. И двамата знаем, че дотогава около Стюарт Холмс ще има поне петима мастити адвокати и че записът, който направихме с микрофона на Тревалян, може и да е достатъчен, за да повдигнем обвинение, но няма да издържи и ден в съда.

— Не съм много наясно с правната част — обади се Адам.

— Тревалян е използвал мобилния телефон на един от моите полицаи — откраднал го е в болницата — и ако успеем да докажем, че входящите обаждания са от Емил Гайът, тогава вече ще имаме сериозни улики срещу тях. Това може да се окаже необоримото доказателство, от което се нуждаем.

— По гласа ти усещам, че не таиш големи надежди — подметна Драйър.

— Холмс е хитър бизнесмен. За него ще чуеш да казват, че е безскрупулен и упорит. Мисля, че ако Гайът е замесен — а аз съм сигурен, че е — Холмс му е обещал половината свят, ако нещо в плана им се обърка. Точно както се случи. Мога да се обзаложа, че един на друг са си давали наставления, репетирали са, обмисляли са всички възможности предварително, включително и арест. Следват план, който е бил подготвен още преди шест седмици — разбрахме го от списъка с местата на гостите. А може би и от шест месеца. Подготовката им за случая с Шейлър е безупречна. Знаят какво да очакват и как да реагират. Единствената ми надежда е да ги пришпорим, преди адвокатите им да са успели да се намесят.

— Шибаните адвокати!

— Как са актьорските ти умения? — попита Уолт.

— С бебешко личице като моето? — на свой ред попита Драйър. Дори уморената му усмивка не успя да смекчи гангстерското му излъчване.

2.

— Няма да говоря без присъствието на адвокатите ми — заяви Стюарт Холмс от другия край на дългата маса. Изглеждаше спокоен и уверен, сякаш се намираше в някоя от собствените си заседателни зали.

— Все пак проговори току-що — каза седналият срещу него Драйър, — но разбирам какво имаш предвид.

Преди да тръгне от дома си, Холмс набързо бе сменил хавлиения халат с панталон и карирана риза. Носеше мокасини на бос крак. Изглеждаше стар.

Срещу Адам висеше коркова дъска, на която Уолт предварително бе забол списъка с местата на гостите от банкетната зала. Листът висеше под носа на Холмс от десетина минути.

— Характерно за бизнесмените от твоя калибър е, че винаги се опитват да пестят пари, да пазят богатството си.

В ъгъла на масата имаше включен на запис касетофон. Стюарт Холмс не сваляше поглед от него и мълчеше. С усилие се опитваше да прикрие презрението, изписано на лицето му, ала не му се удаваше.

— Шерифът има много интересна теория. Искаш ли да я чуеш?… Ще приема мълчанието ти за съгласие. На мен лично ми звучи малко като изсмукана от пръстите — теорията му, имам предвид. Но така или иначе, той е убеден, че господин Гайът има много повече за губене от теб. И ето как разсъждава: господин Гайът е в другата стая, малко по-нататък по коридора. Единият от вас ще се съгласи на сделка. Човек си мисли, че няма да го направи, но в крайна сметка се съгласява. С всички е така. Този, който пръв се реши на сделка, изпреварва другия и така другият се оказва… извини ме за израза… преебан.