Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 113

Мислено видя всяка стъпка, всяко действие.

Две… едно…

Обърна се към него и присви дясното коляно. Подпря левия си лакът върху лявото коляно и се прицели в тичащата мишена. После натисна спусъка.

16.

Тревалян усети пареща болка в дясното си коляно, а след това чу изстрела. Твърде късно. Десният му крак се огъна и той се преметна напред в тромаво, болезнено салто. Главата му бучеше глухо. Претърколи се и опита да се изправи. Ала отново падна. Целият беше в кръв. Кракът му изгаряше от болка. Някой изпищя наблизо.

Върху отеклото му коляно се стовари подметката на нечий ботуш и острата болка замъгли погледа му.

Примигна и видя пред себе си дулото на пистолет и задъхания шериф, вперил очи в него.

17.

В два следобед Джери отвори очи.

Уолт седеше на стол от стъклопласт до болничното му легло. От тялото на баща му стърчаха безброй тръбички и жици. Гледката му напомни за Кевин.

— Намираш се в реанимацията — каза Уолт. Не знаеше дали баща му го чува. — Претърпя операция. Извадиха куршума. Стабилизираха те. Единият ти бял дроб отказа да работи, а дясното ти рамо се нуждае от физиотерапия. Но като цяло трябва да си щастлив, че момчетата от тайните служби са толкова некадърни стрелци.

Стори му се, че лицето на Джери трепна в усмивка, и разбра, че го чуваше. Дори се опита да каже нещо, но прозвуча като сухо хриптене. Уолт пъхна кубче лед между устните му. За пръв път го виждаше толкова безпомощен и болен. Сякаш не беше той.

— Убиецът? — дрезгаво прошепна баща му.

Уолт кимна:

— Лиз Шейлър е добре. Аз съм добре. Никой от гостите не пострада.

Баща му затвори очи и се унесе в сън.

— Шерифе?

Обърна се и видя набразденото с белези от акне лице на старши специален агент Драйър.

— Заподозреният излезе от операционната и е преместен в стаята си.

— Благодаря.

— Лекарят забрани посещенията при него през следващите шест часа, но ние смятаме да го навестим малко по-късно. Казвам го за твое сведение.

— Ще дойда и аз — кимна Уолт. — Нямам бърза работа.

— Разбира се. Баща ти извърши голямо геройство — рече Драйър.

— Така е.

— Може би спаси живота на всички нас.

— Нищо чудно и да е така.

Между тях увисна неизказано извинение.

— Ще се видим по-късно — каза агентът. Вратата безшумно се затвори зад гърба му.

— Ама че задник! — измърмори баща му и потърси с поглед сина си през притворените си клепачи.

Уолт се засмя. Чувството бе изненадващо приятно.

18.

Тревалян се събуди от някакво пиукане.

Забеляза тръбичките на интравенозна система и щипката на пръста си, следяща жизнените му показатели. Намираше се в някаква стая. Закрепеният на стената телевизор беше изключен. Нямаше телефон. Плътни завеси скриваха прозореца. Изпод болничната му нощница — бяла, на сини маргаритки — стърчеше катетър.

„Жив съм — помисли си. — Трябва незабавно да се измъкна оттук.“ Отлично знаеше какво щеше да му се случи — той самият бе получавал подобни поръчки. Осем хиляди пациенти умираха неочаквано в американските болници всяка година. Не всички от тях поради лекарска грешка. Точно в този момент задържането му от федералните се явяваше най-лошият кошмар за някого. Провеждаха се телефонни разговори. Вземаха се мерки. До сутринта щеше да е мъртъв.