Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 112
Ридли Пиърсън
Група тичащи хора го закриха от очите му.
Той погледна към баща си, сгърчен от болка върху килима.
Огледа се отново за Наглър.
14.
Според първоначалния си план Тревалян трябваше да се измъкне през служебния коридор, но тъй като се намираше близо до главния изход, реши незабелязано да се слее с потока от ужасени гости. Тълпата го повлече през вратата. Някъде вдясно след детектора за метал се намираше служебният коридор. Откъсна се от тълпата и тръгна нататък. Отлепи фалшивата брада и захвърли слънчевите очила. Изхлузи спортното сако и го метна на някакъв стол. Прекоси бара и се насочи към врата без надпис от дясната си страна.
— Не можете да влезете там! — извика след него барманът.
Тревалян не му обърна никакво внимание, вмъкна се в малката стаичка с две мивки и рафтове по стените, а оттам излезе направо в служебния коридор.
Запъти се към първата врата с надпис „Изход“. Шумните възгласи на разгневените демонстранти изпълваха въздуха. Стояха под палещото слънце зад загражденията, маркирани с надпис „Полицейско управление — Сън Вали“. Полицаите, охранявали протеста, явно бяха напуснали бариерите, след като бяха чули изстрела.
Шейлър и охраната й се качиха в черни автомобили и отпрашиха нанякъде. Демонстрантите се втурнаха напред, събаряйки загражденията. Тревалян се смеси за кратко с тълпата, но побърза да се добере до колата под наем, паркирана зад близкото общежитие.
Пресече напряко през затревената площ под гръмките скандирания на демонстрантите: „Свободната търговия е равносилна на експлоатацията на детски труд!“.
Инстинктът му го накара да се обърне и да погледне зад себе си. Някакъв мъж скочи от товарната платформа. Носеше синя униформа.
Шерифът.
15.
Уолт съзнаваше, че ако Наглър успее да стигне до пълното с хора художествено изложение, щеше да го изпусне.
Замисли се дали да стреля, ала човекът доста хитро бе избрал този оживен район.
Да го изгуби сред тълпата или да рискува да улучи невинен минувач?
Шерифът тичаше с всички сили през претъпкания с автомобили паркинг, стараейки се да не изпуска мъжа от поглед. От дясната му страна редица дървета отделяха паркинга от хотела, а отляво бяха тенискортовете. Изложението се намираше точно срещу него.
Единствената му надежда бе да се опита да повали беглеца, преди да е потънал между шатрите. Погледна вдясно — редици паркирани коли, след тях стена от вечнозелени дървета и широка затревена ивица, скътана между хотела и паркинга. Заради това отклоняване на вниманието за кратко изгуби заподозрения от поглед. Наглър тичаше доста бързо, а Уолт с мъка поддържаше непосилното темпо. Нямаше да успее — не и на 1800 метра надморска височина; не и без седмици усилени тренировки.
От дъното на паркинга и в края на редицата дървета излизаше път, който поемаше на югоизток и се спускаше надолу по хълма. Успя да се изравни с Наглър, така че да стреля в тази посока и да намали до минимум шансовете да улучи случаен минувач.
Щеше да стреля веднъж, най-много два пъти.
