Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 114

„Трябва да избягам“, помисли си отново и огледа медицинската апаратура, превързания си крак, леглото, стаята. Временната липса на белезници предполагаше, че медицинският персонал все още трябваше да го мести или наблюдава, ала това нямаше да продължи дълго. Стаята несъмнено се охраняваше сериозно отвън. С един безполезен крак и без оръжие, Тревалян се оказваше собствената си най-голяма пречка. Лесна мишена. Ако не успееше да се обади по телефона до няколко часа…

Огледа се — не разполагаше с почти нищо, което да му свърши работа. Тръбички, машини и изобилие от възглавници. Можеше да използва стойките за интравенозните системи, но те не можеха да се мерят с тейзърите и полуавтоматичните оръжия на охраната отвън.

Протегна се и придърпа от масичката до леглото тъмночервената пластмасова ваничка, запечатана с найлоново фолио. Вътре имаше легенче. Четка и паста за зъби. Гребен. Но не и самобръсначка.

Нямаше да успее да надбяга преследвачите си. Не можеше да отпусне тежестта си върху раненото коляно. Беше в капан. Бяха го заловили.

Не му се искаше да свиква с тази мисъл.

Ако помолеше за самобръсначка, със сигурност нямаше да му дадат. Трябваше да му я донесат, без да ги моли. Лежа двайсет минути, потънал в размисли, и изведнъж забеляза на стената захранваща букса с надпис ЕКГ.

Посегна към копчето върху страничната метална релса на леглото и го натисна, за да повика сестрата. Три минути по-късно вратата се отвори и в стаята влезе внушителна жена, облечена в синя униформа. Зад нея надничаше един от хората на шерифа.

— Имам болки… в гръдния кош — каза той и посочи с ръка областта на сърцето. — Точно тук.

— Добре — любезно отвърна тя. Освен загриженост, в гласа й се долавяше и страх от него. — Ще съобщя на дежурния лекар. Веднага ще се погрижим.

Сестрата почука на вратата и изчака да й отворят. Положението ставаше още по-сложно. Вратата се заключваше отвън.

19.

— Името му е Милав Тревалян — каза Драйър на Уолт Флеминг. Седяха в предната кабинка на Мобилния команден център, понастоящем паркиран на двайсетина метра от спешното отделение. — Засега знаем твърде малко за него. От прокуратурата ни бавят — най-вече защото е неделя и всички са се изнесли от Вашингтон по яхти и голф игрища. Едва ли ще има развитие по-рано от утре сутринта.

— Но ще го разпитваме тази вечер — уточни Уолт.

Часът беше почти осем.

— Да, с разрешението на лекаря.

— Засега имаме едно сигурно обвинение в убийство срещу него: това на певицата — жената, която открихме във ваната му. Очакваме съдебни следователи от Бойси, които да се заемат със случая.

— Това е между теб и прокуратурата. Нямам представа в какво точно ще искат да го обвинят. Слушай, обадих ти се, защото Шейлър иска да те види. Ако смяташ да ходиш, трябва да е сега. Тя е в къщата.

— Не мога да тръгна веднага — отвърна Флеминг.

— Разбирам. Ще й предам. — Адам бутна настрани някакви документи. — Как е той?