Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 111

— Уолт! — изкрещя тя.

Шерифът тръгна към Наглър и в този момент чу някой да крещи: Той има оръжие!

Дори не му хрумна, че става въпрос за неговото оръжие. Предполагаше, че Наглър някак си бе скрил пистолет вътре в кучето, за да успее да го вкара в залата незабелязано от охраната. Сигурно вече бе успял да го извади и смяташе да го използва, а някой от хората на О’Брайън го бе видял да посяга към джоба на сакото си.

Ала нещо в картината, която рисуваше въображението му, не бе наред. Наглър стоеше напълно спокоен, с ръка в джоба на сакото, вперил поглед пред себе си — но не към Шейлър, а към нещо доста по-близо до пода.

Кучето…

Точно тогава в периферното му зрение попадна профилът на баща му. Той тичаше — а това не се случваше често.

— Неее! — изрева той и се хвърли към сина си, който отстъпи, за да избегне сблъсъка.

Отекна изстрел.

Кръв опръска лицето на Уолт. Баща му се завъртя и залитна. Пое куршума, за да предпази него. Очите им се срещнаха за кратко, преди Джери да се строполи на земята.

— Тръгвай! — изпъшка баща му.

Наоколо се носеха писъците на паникьосаната тълпа. Уолт погледна към подиума. Двама агенти притискаха Елизабет Шейлър към пода.

Докато навалицата се блъскаше към изходите, той потърси с очи Наглър. Мъжът продължаваше да стои неподвижен като статуя, приковал поглед в кучето.

Забило муцуна в пода, животното настървено обикаляше и… душеше!

Уолт отново погледна към Наглър, но тълпата го скриваше. Баща му кървеше в краката му. Кучето душеше по следа!

Изведнъж проумя всичко…

— Бомба! — изкрещя той.

13.

Кучето се суетеше около съборен на земята стол. Шерифът трескаво си проправяше път сред налягалите по земята хора. Други пълзяха, за да се скрият под масите. Той се хвърли към животното и го сграбчи за единия от задните крака. То изръмжа, понечи да го захапе и се задърпа. Уолт успя да стисне нашийника му, ала кучето изскимтя, изскубна се от ръката му и се търколи по гръб. Флеминг с изненада видя, че между здраво стиснатите си пръсти държи нещо твърдо и тънко.

По дължината на корема на животното се спускаше прясна, нескопосано зашита рана. Видя, че в ръката си е стиснал парче тънка жица, която излизаше от кървавия белег и стигаше до нашийника на кучето.

Пред очите му изплува надписът от картонената кутия в банята на Наглър: … чен ограничител, и веднага довърши кръстословицата — „безжичен ограничител“. За домашни любимци. Електрически нашийник и батерия, разполагаща с достатъчно заряд, за да задейства взривна капсула.

Ръката на Наглър, пъхната в джоба на сакото му…

Чу се женски писък и кучето се опита да избяга. Уолт се хвърли напред, сграбчи жицата и я изскубна с всичка сила. Животното изскимтя от болка, обърна се и го захапа за ръката.

Шерифът изпусна пистолета на баща си, но бързо го хвана пак и се изправи.

Двамата агенти повлякоха Лиз Шейлър далеч от подиума. Сред хаоса наоколо Уолт виждаше единствено Наглър, който трескаво натискаше копчето на дистанционното управление, ала безуспешно.