Читать «Стоманеното сърце» онлайн - страница 13

Празната улица беше много добър знак. Възмездителите рядко удряха Епичен, който се намира на твърде оживено място. Те не обичаха невинни жертви. Почнах да оглеждам през мерника високите прозорци, за да видя дали някой наблюдава.

Преследвах Възмездителите от години. Те бяха единствените, които продължаваха да се борят. Сенчеста група, която проследяваше, залагаше клопки и убиваше могъщите Епични. Възмездителите — те бяха героите. Не от вида, който татко си представяше — без Епически сили, без бляскави костюми. Не твърдяха, че бранят истината, или американския идеал, или друга подобна глупост.

Просто убиваха. Един по един. Целта им беше да убият всеки Епичен, който се имаше за по-горен от закона. И понеже такива бяха всички Епични, Възмездителите си имаха много работа.

Продължих да оглеждам прозорците. Как биха опитали да убият Случайност? Май имаше малко начини. Трябваше да се постараят да го хванат в невъзможно за бягство положение. Ясновидските сили щяха да му подскажат най-добрия път да се опази, но ако се озовеше в положение, където всеки път води до смърт, то човек би могъл да го убие.

Наричаме това шахмат. Но наистина е трудно за постигане. По-вероятно беше Възмездителите да знаят слабостта на Случайност. Всеки Епичен имаше поне по една слабост — предмет, състояние на ума, някакво действие — което неутрализира силите им.

Ето, казах си аз с разтуптяно сърце, когато през мерника зърнах една тъмна фигура зад прозорец на третия етаж на една сграда отсреща. Не успях да различа подробности, но човекът вероятно следеше Случайност през мерника на своята пушка.

Всъщност ги открих. Това беше. След всичките упражнения и проучвания ги открих.

Продължих да наблюдавам, дори с по-голямо настървение. Снайперистът би трябвало да е само една част от плана за убийството на Епичния. Ръцете ми взеха да се потят. Другите хора се вълнуваха от спортове или от екшъни, обаче аз нямах време за изкуствено създадени емоции. Но това… да имам възможността да наблюдавам Възмездителите в действие, да видя лично една от техните клопки…

Е, това беше буквално сбъдване на една от най-великите ми мечти, въпреки че беше само първа стъпка в плановете ми. Не бях дошъл само да погледам убийството на един Епичен. Намерението ми беше преди края на нощта да открия как да накарам Възмездителите да ме допуснат да се присъединя към тях.

— Случайност! — провикна се някой наблизо.

Застинах, после пъргаво свалих пушката и се отдръпнах в алеята. След миг една фигура претича през входа към улицата. Набит мъж в смокинг и подходящ панталон.

— Случайност! — кресна отново той. — Чакай ме!

Пак вдигнах пушката, за да огледам подробно новодошлия през мерника. Това беше ли част от клопката на Възмездителите?

Не. Това беше Дони „Проблемите“ Харисън, Низш Епичен с една-единствена сила — способността да стреля с пистолет, без патроните му да свършват. Беше телохранител и бияч в организацията на Стоманеното сърце. Нямаше как да е част от плана на Възмездителите — те не работеха с Епични. Никога. Възмездителите мразеха Епичните. Убиваха само най-лошите сред тях, но никога не биха допуснали някой да влезе в екипа им.