Читать «Стоманеното сърце» онлайн - страница 12

Нищо не се случи. Дали пък не бърках? Бях толкова сигурен. Обикновено информацията на Билко беше достоверна. Из подземните улици вървеше мълва, че Възмездителите пак са в Нюкаго. Случайност беше човекът, в когото щяха да се прицелят. Знаех го. За мен изучаването на Възмездителите се беше превърнало в навик, може би дори в преследване. Аз…

Край Случайност мина една жена. Висока, стройна и руса, с тясна червена рокля с дълбоко деколте. Дори и с двете хубавици под ръка, Случайност се обърна и я зяпна. Тя позабави крачка и отвърна на погледа му. После се усмихна и продължи по пътя си, а хълбоците ѝ се движеха като лък по струните на виолончело.

Не чух какво си казаха, но в крайна сметка новодошлата замени другите жени. Поведе Случайност по улицата. Шепнеше в ухото му и се смееше. Двете други жени изчакаха по-назад със скръстени ръце, без да смеят да се оплакват. Случайност не обичаше неговите жени да му отвръщат.

Това трябваше да е. Влязох по-навътре в алеята. Познавах отлично района. Тъкмо проучването на картите на квартала с театрите ме накара да закъснея. Стрелнах се край задната част на сградата вдясно от мен, като се придържах към сенките, и надзърнах от следващата алея тъкмо навреме да видя как жената и Случайност крачеха бавно по стоманения тротоар отпред.

Този квартал се осветяваше от окачени на стълбове лампи. Старите улични лампи бяха изцяло превърнати в стомана — с всичките им електроники и крушки. Вече не работеха, но бяха удобни за окачване на фенери.

Те хвърляха езерца от светлина, през които минаваше двойката. Затаих дъх и наблюдавах отблизо. Случайност със сигурност носеше оръжие. Костюмът му беше скроен така, че да крие издутината под мишницата.

Случайност не притежаваше никакви преки нападателни сили, ала това всъщност нямаше значение. Ясновидските му сили позволяваха винаги да улучва с пистолет, колкото и див да е изстрелът. Реши ли да те убие, разполагаш само с две секунди да реагираш, иначе си мъртъв.

Жената май не носеше оръжие, но не можех да съм сигурен. Роклята разкриваше много извивки. Може би пистолет, привързан за бедрото? Вгледах се по-внимателно, когато тя навлезе в следващото езерце от светлина, но се оказа, че зяпам повече нея, отколкото търся оръжия. Блестящи от остроумие очи, ярко червени устни, златиста коса. И това деколте…

Разтърсих се. Идиот, рекох си. Имаш цел. Жените пречат на такива работи като поставената цел.

Ама, в името на Злочестие, дори деветдесетгодишен сляп свещеник би се спрял да позяпа тази жена. Ако не беше сляп, де. Тъпа метафора. Трябва да се постарая повече. Срещам трудности с метафорите.

Съсредоточи се. Вдигнах пушката, без да освобождавам предпазителя, и погледнах през мерника заради приближението. Къде щяха да го ударят? Преди да се пресече с „Бърнли“, тази улица минаваше няколко мрачни и тъмни пресечки, осветени само от фенерите. „Бърнли“ беше основно танцово средище тук; вероятно жената подмамваше Случайност да иде с нея в някой клуб. Най-бързо се стигаше по тази тъмна и слабо населена улица.