Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 2

Ф. К. Каст

— Пламенност! — Зевс удари с длан по парапета на балкона и една мълния излетя и проряза с тътен небето. — Ето какво липсва на нашите млади безсмъртни. Липсва им пламенност.

Зевс продължаваше да стои с гръб към Бакхус, а погледът му блуждаеше неспокойно сред бляскавата тълпа. Замислен, той присви тъмните си очи. Какво му каза Хера наскоро… „Те приемат за даденост даровете на своята безсмъртна сила. Затова ще им се отрази добре, ако прекарат известно време далеч от древния свят, някъде, където не ги боготворят.“

Трябва да признае, че Хера е права, макар много пъти да бе искал жена му да не е толкова наблюдателна и безпогрешна. Лицето на Зевс се сви в гримаса в опита му да забрави знаещия израз на острите й очи. С тях тя виждаше право в душата му.

— Всички те — внезапно каза Зевс, като посочи тълпата под краката си — креят на Олимп твърде дълго. Крайно време е да се смесят с днешните смъртни.

Бакхус се опита да прикрие раздразнението в гласа си.

— Аз съм единственият безсмъртен, който се интересува от съвременния свят. Защо искаш всички тези да внесат хаос във владенията ми?

Зевс погледна Бакхус през рамо.

— Деметра и Персефона наскоро посетиха съвременния свят на смъртните и богинята на плодородието ми каза, че Персефона толкова се привързала към едно царство, наречено Тулса, че сключила сделка с някаква смъртна жена, за да може да се връща там, когато поиска.

Бакхус пое дълбоко въздух и се опита да не се сгърчи под погледа на Гръмовержеца.

— Тогава защо не отворим портала в Тулса?

Зевс поклати глава и отново потъна в съзерцание на препълнената зала. Разговорът му с Деметра го убеди, че Тулса не е място, където млади богове и богини могат да идват и да си отиват, без да останат незабелязани.

— Не, Бакхус, мислих много по въпроса. Претърсих съвременния смъртен свят и видях, че Лас Вегас предлага перфектната обстановка със своето фантастично смъртно пресъздаване на двореца на Цезар и на Форума.

Зевс се подсмихна при спомена за глупостта, която зърна през портала.

— Но Лас Вегас е моето царство! Знаеш колко много време посветих, за да направя Цезар Палас и Форума мои. Искаш всички тези, които сега се разхождат безгрижно под краката ти, да се намесят в част от света, която избрах за себе си.

Зевс рязко обърна глава и очите му гневно засвяткаха.

— Позволяваш си твърде много, Бакхус! Май забравяш чия е върховната власт сред боговете?

Една гръмотевица проехтя заплашително зад тях.

Бакхус бързо наклони глава.

— Прости ми, повелителю!

— Не се самозабравяй, Бакхус! Това, което съм дал, мога и да отнема.