Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 53
Майкъл Дж. Съливан
- Може би всичко това е било просто романтична афера - предположи Ейдриън.
Олрик въздъхна и поклати глава в знак, че се предава. Изправи се и протегна ръце към огъня:
- Кога ще е готова закуската, Майрън? Умирам от глад.
- Страхувам се, че нямам много да ви предложа - каза Майрън. Постави малка повдигната решетка над огъня. - Имам няколко картофа в чувалчето в ъгъла.
- Това е всичко, което имаш, нали? - запита Ройс.
- Много съжалявам - отвърна Майрън, изглеждайки искрено огорчен.
- Не, имам предвид, че тези картофи са
- О - сви рамене. - Ще се справя някак. Не се притеснявайте за мен - каза оптимистично.
Ейдриън взе торбата, надникна в нея и я подаде на монаха.
- Вътре има само осем картофа. Колко дълго възнамеряваше да останеш?
Известно време Майрън не отговаряше, докато накрая каза, без да се обръща към някого:
- Никъде няма да ходя. Трябва да остана. Трябва да поправя.
- Да поправиш какво, абатството? Това е ужасно голяма работа за един човек.
Той поклати глава.
- Библиотеката, книгите. Над това работех снощи, когато вие дойдохте.
- Библиотеката я няма, Майрън - напомни му Ройс. - Книгите са изгорели. Вече всички са на пепел.
- Зная. Зная - каза той, махайки мократа си коса от очите. - Затова трябва да ги възстановя.
- Как възнамеряваш да сториш това? - запита с усмивка Олрик. - Да ги пренапишеш по памет?
Майрън кимна.
- Работех над страница петдесет и трета от „Историята на Апела-дорн“ от Антън Булард, когато пристигнахте вие - Майрън отиде до импровизираното бюро и извади малка кутия. Вътре имаше около двайсетина страници пергамент и няколко навити листа тънка кора. - Свърши ми пергаментът. Малко оцеля в пожара, но кората върши работа.
Ройс, Ейдриън и Олрик ги прелистиха. Майрън пишеше с дребен педантичен шрифт, който заемаше страницата от край до край. Никакво място не бе прахосано. Текстът бе цялостен, включително съдържайки номерата на страниците - поставени не в края на пергамента, а където страниците свършваха в оригиналните документи.
Вторачен във великолепно изписания текст, Ейдриън запита:
- Как си запомнил всичко това?
Майрън сви рамене:
- Запомням всички прочетени от мен книги.
- И прочете ли всички книги в библиотеката?
Майрън кимна:
- Имах много свободно време.
- Колко книги имаше там?
- Триста осемдесет и две книги, петстотин двадесет и четири свитъка и хиляда двеста и тридесет пергамента.
- И си спомняш всяка поотделно?
Майрън отново кимна.
Всички гледаха монаха с възхита.
- Аз бях
- Майрън - внезапно каза Ройс - във всички тези книги някога да си прочитал нещо за затвора Гутария или за затворник на име Есра... хад-дон?
Майрън поклати глава.
- Предполагам е малко вероятно някой да запише нещо, отнасящо се до таен затвор - рече Ройс с разочарован вид.
- Но бе споменато няколко пъти в свитък и веднъж в пергамент. В свитъка обаче името Есрахаддон бе променено на